О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1120
гр.София, 04.10.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4114 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. К., чрез процесуалния му представител адв.Г., срещу въззивно решение № 111/18.03.2013 г. , постановено по въззивно гражданско дело № 1003/ 2012 г. по описа на Окръжен съд Добрич, с което е потвърдено решение № 163/28.12.2011 г. по гр.дело № 691/2010 г. на РС – Балчик, с което са отхвърлени исковете на В. К. срещу Н. Д. А. – К. на [община] на основание, чл.71 ал.1 т.1 и т.3 от ЗЗД, за установяване на дискриминационно нарушение, изразяващо се в неравно третиране на основание признак за дискриминация „лично положение” и за присъждане на 5 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
В приложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който липсва съдебна практика и същият е от значение за развитието на правото /основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК/, а именно: при наличие на сходни и други обстоятелства и показатели /заемане на една и съща длъжност, трудов стаж, липса на дисциплинарни нарушения, изпълнение на трудовите задължения/, „различното увеличение на трудовото задължение представлява ли акт на дискриминационно отношение спрямо работника, чието трудово възнаграждение не е увеличено или е увеличено в размер съществено отличаващ се от това на останалите служители”. В бланкетно формулираната касационна жалба се поддържа, че постановеното решение е незаконосъобразно, необосновано, допуснати са съществени процесуални нарушения, поради което се иска неговата отмяна.
Ответната страна Н. Д. А. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете на В. К. срещу К. на [община] Д. за установяване на дискриминационно нарушение и за присъждане на обезщетение на основание чл.71 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за защита от дискриминация. Прието е, че ищецът, в качеството му на служител, заемащ длъжността „Главен специалист в отдел „Общинска собственост” на [община] не е третиран от ответника в качеството му на К. на [община] по-неблагоприятно от останалите служители в отдела при упражняване правото му на труд. Изложени са съображения, че сам по себе си нито факта на налагане на дисциплинарно наказание от страна на работодателя е проява на дискриминация спрямо служителя, нито факта на отмяна на наложените наказания по съдебен ред може да обоснове извод за дискриминационно отношение по смисъла на Закона за защита от дискриминация. Направен е извод, че дали работодателят е упражнил надлежно правото си да наложи съответното дисциплинарно наказание по КТ, подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а в производството по чл.71 ЗЗД са релевантни въпросите доколко при упражняване на това си правомощие, работодателят е действал в съответствие с императивните разпоредби на чл.4, чл.14 и чл.20 от ЗЗД , спазвайки еднакви критерии и подход при сравними случаи.
По възражението за неравно третиране на жалбоподателя досежно изменението на трудовото му възнаграждение, в сравнение с останалите трима служители в същия отдел и на същата длъжност, съдът е приел, че съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено в чл.9 ЗЗД, ищецът не е доказал и установил такива факти от значение за съставомерността на релевираното дискриминационно нарушение.
Върховният касационен съд намира, че формулираният в изложението на касатора правен въпрос не съставлява основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като такъв въпрос не е стоял за разрешаване пред въззивния съд. Липсата на обусловил изхода на спора правен въпрос не може да се преодолее с обстоятелството, че Закона за защита от дискриминацията е сравнително нов и общият съд не е постановил достатъчно съдебна практика по него, както и че ВКС не е пристъпил към уеднаквяването на такава. Поради това, липсва основание за допускане на касационното обжалване по поставения от жалбоподателя правен въпрос, поради неотносимостта му към обусловилите изхода от спора разрешения на въззивния съд.
В производството по чл.288 ГПК съдът не се произнася по това, дали конкретният спор е решен правилно, а налице ли са основанията да се допусне касационната жалба до разглеждане, като се ръководи от предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК, които в случая не са налице.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 111/18.03.2013 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1003/2012г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: