О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1121
гр. София, 01.12.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1877 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 353 от 18.01.2017 г. по гр. д. № 3493/2016 на Софийски градски съд е потвърдено решение № I-45-219 от 13.11.2015 г. по гр. д. № 48203/2012 г. на Софийски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 286 ЗЗД вр. с чл. 36 ЗА, предявен от А. С. С. против М. Д. Д., двамата от [населено място]. Присъдена е сумата от 5867.49 лв., съставляваща дължимо възнаграждение по договор за правна помощ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2012 г. до окончателното изплащане на задължението. В решението на въззивния съд е прието за установено, че между ищецът А. С. С. и ответницата М. Д. Д. е бил сключен договор за правна помощ на основание в чл. 36 от Закона за адвокатурата, с който ответницата е възложила на ищеца извършването на правни действия във връзка със спор между нея и лицето Б. Д. за собственост на ? ид. част от имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0. Ищецът се е задължил да окаже правна помощ на ответницата във всички съдебни инстанции, за което е било договорено възнаграждение в размер на 3000 евро (равняващо се на 5867, 49 лв.), платими на вноски от 500 лв. на всяко тридесето число от месеца до издължаване на цялата сума, считано от 30.11.2009 г. Ищецът е изпълнил поетото по договора задължение, осъществявайки правна защита на ответницата пред всички съдебни инстанции по иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД, приключил с влязло в сила решение по гр.д. № 138/2005 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което сключения между Б. Д. като обещател и М. Д. като приобретател предварителен договор от 19.12.1996 г. за ? ид. част от апартамент № 90 в[жк], [населено място] е обявен за окончателен. При изготвяне на договора за поръчка не е бил вписан номер на делото, а впоследствие попълнен погрешно от ищеца № 2243/2005 г. на СРС, 30 състав – друго дело, по което ищецът е участвал като процесуален представител на ответницата. След приключване на правния спор, ответницата не е заплатила договореното възнаграждение за оказаната и правна помощ. При така установените факти, въззивният съд е приел, че ищецът е изпълнил възложените му правни действия, поради което искът за заплащане на уговореното възнаграждение е основателен.
Касационната жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от М. Д. Д.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изложени са доводи, че въпросът длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните и допустимо ли е да препраща по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника е разрешен в противоречие с Постановление № 1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС, решение № 94/ 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 346/10.11.2015 г. по гр. д. № 2543/2015 г. на ІV г.о. ВКС; че въпросите длъжен ли е въззивният съд да определи предмета на договора за правна помощ, ако страните оспорват, че е с предмет гражданското дело и допустимо ли е когато ищецът сам е посочил като предмет на договора за правна помощ конкретно дело, съдът да приеме, че предмет на договора са и други дела с различен предмет и между други страни, са разрешени в противоречие с решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV г.о. ВКС. Изложени са доводи, че по въпроса налице ли е изпълнение на договор за правна помощ, сключен при условията на чл. 36, ал.1, вр. с ал. 4 ЗА, когато предметът на договора не е точно определен – не е определено кое е гражданското дело, по което се дължи правна помощ, не е налице съдебна практика, предвид което въпросът е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба адв. А. С. С. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по процесуалноправните въпроси относно задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, както и кога е допустимо препращане към мотивите на първоинстанционното решение са неоснователни. В съответствие с установената съдебна практика, в т.ч. сочените от касатора Постановление № 1/13.07.1953 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. ОСГТК ВКС и съобразно уредбата на ограничения въззив по ГПК от 2007 г., след проверка за валидност и допустимост, въззивният съд е изложил собствени мотиви по всички въведени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 272 ГПК, в т.ч. сочените от касатора решение № 94/ 28.03.2014 г. по гр. д. № 2623/2013 г. на ІV г.о. ВКС и решение № 346/10.11.2015 Г. по гр. д. № 2543/2015 г. на ІV г.о. ВКС, въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, но е изложил собствени мотиви по спорното право, обсъждайки относимите доказателства и всички въведени от въззивника оплаквания за неправилност на първоинстанционния акт. Съдът е изложил мотиви относно характера и предмета на сключения между страните договор за правна помощ; по възражението за недължимост на възнаграждението паради неизпълнение на договора от довереника и непостигане на уговорения резултат, както и по оплакванията срещу приетите от първоинстанционния съд факти въз основа на свидетелски показания – извършил е собствена преценка на свидетелските показания и на обстоятелствата, установени с тези показания.
Не е налице и твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса длъжен ли е въззивният съд да определи предмета на договора за правна помощ, ако страните оспорват, че такъв предмет е гражданското дело. Въззивният съд е приел за безспорно установено, че при изготвяне и подписване на процесния договор за поръчка не е бил отразен номера на гражданското дело, по което ще се осъществява правна помощ (обстоятелство, което се твърди и от ответницата в отговора на исковата молба); определил е предмета на договора, изхождайки от съдържанието му и се е произнесъл, съобразявайки направеното от ищеца уточнение на номера на гражданското дело по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съответстващ на приложените по делото преписи от съдебни актове. В този смисъл не е налице и противоречие с приложеното решение № 217/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV г.о. ВКС, в което съдът се е произнесъл по иск за възнаграждение по договор за правна помощ, изхождайки от постигнатите от страните уговорки за окончателния размер на дължимото възнаграждение.
Въпросът допустимо ли е когато ищецът сам е посочил като предмет на договора за правна помощ конкретно дело, съдът да приеме, че предмет на договора са и други дела с различен предмет и между други страни не е обуславящ изхода на делото. Съдът е приел, че предмет на договора за правна помощ е провеждането на иск с правно основание чл. 19, ал.3 ГПК, по който е постановено окончателно решение по гр.д. № 138/2005 г. на ІІ г.о. ВКС и е обсъдил наличие на други дела, по които ищецът е представлявал ответницата само във връзка с възражението, свързано с погрешно допълнения от ищеца номер на гражданско дело в договора за поръчка.
Въпросът налице ли е изпълнение на договор за правна помощ, сключен при условията на чл. 36, ал.1, вр. с ал. 4 ЗА, когато предметът на договора не е точно определен – не е определено кое е гражданското дело, по което се дължи правна помощ, не е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Съгласно съдебната практика по приложението на чл. 286 ЗЗД вр. с чл. 36 ЗА, страните могат да уговорят помежду си обема на дължимата правната помощ и без да посочват точните номера на бъдещите или минали съдебни дела. Осъществявайки възложената му представителна власт пред съда, адвокатът следва да представи пълномощно с номера на конкретното дело, но във вътрешните отношения между довереник и доверител, страните по договора могат свободно да определят параметрите на правната помощ и чрез общо посочване на характера и вида на търсената защита. Съобразявайки така установената практика, въззивният съд е определил правната същност на договора според изявленията на страните по него, а изпълнението му съобразно представените по делото доказателства.
Въведеното от ответника по касация искане за присъждане на съдебни разноски в производството по чл. 288 ГПК следва да бъде оставено без уважение поради липсата на доказателства за извършването им.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 353 от 18.01.2017 г. по в. гр. д. № 3493/2016 г. на Софийски градски съд, IV ”Д” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: