2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1121
С., 11.11. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3771/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. П. чрез адвокат Вихър Н. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 356 от 25.02.2013 г. по гр. дело № 3099/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 444 от 25.01.2011 г. по гр. дело № 4160/2009 г. на Софийски градски съд за отхвърляне иска на Н. В. П. против „К. България Е. енд КО” КД [населено място] с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата 82328 лева представляваща главница за неизплатен адвокатски хонорар по арбитражно дело № 68/2007 г. по описа на АС при Б. и сумата 2035,15 лв. лихва за забава върху главницата за периода 14.10.2008 г. – 09.12.2008 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправния въпрос – дължимо ли е адвокатско възнаграждение по осъществено процесуално представителство от адвокат, когато липсва писмен договор за права защита и възнаграждението е определено от адвокатския съвет по реда на чл. 36, ал. 3 Закона за адвокатурата. Към въпроса е пояснено, че въз основа решението на Адвокатския съвет е иницирано заповедно производство и след възражение на длъжника е преминало в производство по установяване съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК, предмет на спора по настоящето дело. Жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Представя две съдебни решения по гр. дело № 268/2010 г. на Асеновградски районен съд и гр. дело № 4183/2011 г. на Плевенски районен съд без доказателства да са влезли в сила съдебни актове. В изложението се позовава на ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009г. на Общо събрание на Върховен административен съд.
Ответникът „К. България Е. енд Ко” КД в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа липса на мотивирано изложение, в което не се сочи противоречива съдебна практика по въпроси включени в предмета на спора.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан установителен иск по чл. 422 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е прието, че осъщественото от ищеца процесуално представителство на ответното дружество по арбитражно дело № 68/2007 г. на АС при Б. е било в изпълнение на договор за предоставяне на правни услуги от 08.03.2007 г., сключен между „К. България Е. енд Ко” КД като възложител и [фирма] като изпълнител, в предмета на който е включено и процесуалното представителство на възложителя по конкретен правен спор. Съобразно постигнатите договорености изпълнителят [фирма] е имал право да предоставя правни услуги освен лично и със свои средства, й посредством други лица, след допълнително писмено съгласие на възложителя, като в тези случаи в отношенията между страните ще се счита, че правните услуги се предоставят от изпълнителя [фирма]. Прието е, че с допълнително споразумение от 04.07.2007 г. двете дружества – страни по договора са постигнали съгласие защита на ответника по арбитражното дело, включително и процесуалното представителство пред арбитражния съд да бъде поета от [фирма] срещу заплащане на определеното в споразумението възнаграждение. При тези фактически обстоятелства, от правна страна съдът е приел, че ищецът в качеството си на физическо лице – адвокат не установява да има изискуемо вземане към ответника, поради наличието на договорни отношения между двете юридически лица, между които следва да се уреждат споровете.
Поставеният в изложението правен въпрос е изваден от контекста на конкретно установената фактическа обстановка и в този смисъл не обуславя решаващите мотиви на съда за отхвърляне на иска. Въпросът би имал значение в отношения клиент – адвокат, които не са опосредени от наличието на договор за поръчка, в който ищецът не участва като физическо лице. Процесуалното представителство на ищеца в качеството му на адвокат по арбитражното дело не произтича от преки отношения с ответника, а се явява в изпълнение на договора за предоставяне на правни услуги на ответника, като представител на изпълнителя по договора [фирма], с когото ищецът не може да бъде отъждествен независимо, че по делото има данни, той да е собственик на адвокатското дружество.
Предвид изложеното поставеният правен въпрос за дължимостта на адвокатското възнаграждение по осъществено процесуално представителство от адвокат, при липса на писмен договор за права защита и определено възнаграждението по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА от Адвокатския съвет, не обосновава основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не носи характеристиките на въпрос обусловил решаващите изводи на съда и по този начин изхода на дело – т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Представената от жалбоподателя съдебна практика е извън приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Съдебните решения не съставляват влезли в сила съдебни актове, а практиката на Върховния административен съд не е основание за допускане на касационно обжалване. В този смисъл т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът не присъжда разноски за правна защита в полза на „К. България Е. енд Ко” КД, поради липса на доказателства такива да са извършени в настоящето производството – т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 356 от 25.02.2013 г. по гр. дело № 3099/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ