4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1121
С., 23.11. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3878/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивно решение № 126 от 22.04.2015г. по в. гр. дело № 192/2015г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1184 от 11.12.2014г. по гр. дело № 6197/2014г. на Пернишки районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на П. К. Ч., извършено със заповед № 36 от 13.06.2014г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител лаборатория” и [фирма] е осъдено да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размера на 6542,40 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – кой е момента на настъпване на преклузия за посочване , представяне и събиране на доказателства в бързото производство по трудови дела пред въззивната инстанция; подлежи ли на съдебен контрол легитимността на избора на синдикално ръководство в производство по иск за отмяна на уволнение. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на ВКС, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответницата П. К. Ч. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че разрешението на поставените правни въпроси дадено с обжалваното решение не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
П. въпрос относно момента, от който настъпва преклузията за представяне на доказателства пред въззивната инстанция се поддържа с твърдение, че първоинстанционният съд незаконосъобразно отказал на страната събирането на писмени доказателства, които въззивният съд е следвало да допусне при условията и по реда на чл. 266 ГПК, но той също отказал.
Жалбоподателят представя съдебно решение по гр. дело № 114/2012г. на ВКС, четвърто г. о., с което в производство по чл. 290 ГПК е даден отговор на поставения в настоящето производство въпрос, според който се приема, че за разлика от общия исков процес, в който съгласно чл. 146 ГПК докладът по делото е задължение на съда в първото заседание по делото, съгласно чл. 312, ал. 1 ГПК съдът изготвя писмен доклад по делото и се произнася по доказателствените искания в закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това. Съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК в първото заседание по делото в общия исков процес след доклада, съдът указва на страните, за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В бързото производство това е задължение на съда в закритото заседание по чл. 312, ал. 1 ГПК по аргумент от чл. 312, ал. 3 ГПК, съгласно който по направените своевременно искания във връзка с дадените указания, съдът се произнася в деня на постъпването им, а уредената в чл. 313 ГПК преклузия настъпва, когато страните не са изпълнили дадените им указания.
Цитираната съдебна практика касае извършените процесуални действия на първоинстанционния съд, които не се отклоняват от приетото в посочената съдебна практика.
По направените искания от жалбоподателя в първото съдебно заседание, първоинстанционният съд се е позовал на преклузията в бързото производство, която настъпва преди първото заседание с изтичането на срока по чл. 312, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК, респ. разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК се прилага, когато първоинстанционният съд е отказал да допусне поискани от страната доказателства в нарушаване на процесуални правила.
Отказът на въззивния съд да приеме представени от жалбоподателя писмени доказателства, във връзка с направено с отговора на исковата молба оспорване на избора на ищцата за председател на синдикална секция при работодателя е в съответствие с изискванията на чл. 266, ал. 3 ГПК и с установената задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 266 ГПК – съдебни решения по гр. дело № 1295/2009г., четвърто г. о., гр. дело № 378/2009г., четвърто г. о., гр. дело № 1884/2009г. четвърто г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Не се установяват основания за допускане на касационно обжалване и по въпроса – подлежи ли на съдебен контрол легитимността на избора на синдикално ръководство в производство по иск за отмяна на уволнение, който с обжалваното решение е разрешен в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС, според която, при спор относно приложението на чл. 333, ал. 3 КТ не може да се осъществява косвен съдебен контрол върху легитимността на съответната синдикална организация. Когато ищецът установи, че е член на ръководството на такава организация, работодателят е длъжен да изиска съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение с него, без ответникът да може да възразява, че организацията не е легитимна. За установяване на тези обстоятелства е достатъчно да са представени учредителен акт или удостоверение на горестоящ синдикален орган. След като тези документи са представени, съдът не може да постановява, че съответната организация е нелегитимна. В този смисъл решение № 48/29.01.2010г. по гр. дело № 5061/2008г. на ВКС, четвърто г. о. и решение № 194/18.06.2013г. по гр. дело № 1100/2012г., четвърто г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, проверени от съда, цитирани в представената от жалбоподателя съдебна практика по гр. дело № 6241/2013г. ВКС, четвърто г. о., ВКС.
С обжалваното решение по поставения правен въпрос съдът се е придържал към посочената съдебна практика. Обсъдил е представените от ищцата писмени доказателства – протокол за проведено делегатско събрание на VІІІ-та редовна отчетно-изборна конференция на синдикална секция „Подкрепа”, на която ищцата е избрана за председател на секцията, както и удостоверение издадено и подписано от председателите на СРС – П. и С. „Подкрепа” при КТ „Подкрепа”, което установява, че към датата на уволнението ищцата е била председател на синдикална секция към КТ „Подкрепа” при ответното дружество работодател. Приел е, че посочените доказателства установяват твърдението на ищцата, което и дава право на закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, както и че в производството по оспорване законността на уволнението, не могат да бъдат проверени легитимността на избора на синдикалното ръководство по пътя на косвения съдебен контрол. В същото време работодателят не е представил доказателства, че е поискал и получил предварително съгласие за уволнението от синдикалния орган, което е мотивирало водещият извод за незаконност на уволнението и неговата отмяна.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 126 от 22.04.2015г. по в. гр. дело № 192/2015г. на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ