O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1121
София, 11.12.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 697 /2009 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 22698 /20.08.2008 година от М. П. П., Р. С. А. и Т. С. П. чрез адв. Н срещу въззивно Решение Nо 253 от 16.06.2008 година по гр. в.. д. Nо 3799/ 2005 год. на Софийския градски съд. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК с изложение си по делото, жалбоподателите обосновават допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК с тезата , че основният процесуален въпрос „за обсъждане на доказателствата по делото за осъщественото владение и придобиване делбения имот по давност” е решен неправилно , в нарушение на материалния закон и това от значение за точното прилагане на закона, както и в противоречие с практиката на ВКС.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните за данъчната оценката на имота следва , че са спазени и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно изискването за минимален размера на обжалваемия интерес , поради което и касационната жалба се явява процесуално допустима.
С посоченото въззивно решение е оставено в сила Решение от 12. 03. 2004 година по гр.д. Nо 5776/1996 година на Софийския районен съд по допускане делбата на имот пл. Nо 212 в кв. 9 по плана на гр. С. м. ”М”с площ от 950 кв.м. при посочените права и е отменено в частта по приложение на чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ като в тази част е постановено ново решение, с което е отменен изцяло НА Nо 157/1992 година. За да допусне извършването на съдебна делба , решаващият съд е приел, че е налице съсобственост между страните по делото, а релевираното от страна на М. П. /като наследник на С. П. / Р. А. и Т. П. , възражение , че имотът е придобит от тях по давност , е неоснователно поради липса на доказателства за отблъснато владение на останалите съсобственици,
При данните по делото и с оглед на уточненото основание за допустимост на касационното обжалване при предоставената за това възможност, настоящият състав на ВКС намира , че НЕ Е НАЛИЦЕ основание по см. на чл. 280 ал.1 т. 2 и 3 ГПК за допустимост на касационно обжалване на посоченото въззивно решение.
Трайно установената съдебна практика на ВС и ВКС по приложение на разпоредбите на чл. 79 ал.1 ЗС и чл. 79 ал.2 ЗС изисква безусловно доказани факти на упражняване на фактическа власт в рамките на определения от закона период от време , както и на демонстрирано -чрез конкретни действия, достигнали до съсобственика на имота, или действия за отблъснато владението на същия. Качеството на едно лице на владелец респ. държател на чуждата вещ, винаги е въпрос на доказани факти, в която насока е и представеното от касатора с изложението Решение Nо 1796/196 година по гр.д.Nо 2657/95 год. на IV отд. Безпротиворечива е съдебната практика и в хипотези по приложението на давността като оригинерен способ за придобиване правото на собственост когато общият имот е сънаследствен за начина на промяна на качеството от държател на наследствените части на останалите сънаследници във владение на целия имот само и единствено за себе си. Разрешението , дадено с обжалваното решение при аналогична хипотеза , с обсъждане на действия на сънаследника претендиращ придобиване общата вещ въз основа на изтекла в негова полза –респ. на сина му и неговата съпруга придобивна давност, базирано именно на анализа на фактите , не може да се приеме , че е постановено в отклонения на посоченото решение и константно възприетите решение на ВКС.
Разглежданата хипотеза по приложение на института на давността . свързана с установяване на правно-релевантните факти, а не до тълкуване на последиците , не може да се приеме и като такава , изискваща ново тълкуване на закона, уеднаквяване на съдебна практика , което би довело до точното приложение на материалния закон и би било от значение за развитие на правото.
Ето защо и на основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК във вр.с чл. 288 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 22698 /20.08.2008 година от М. П. П., Р. С. А. и Т. С. П. чрез адв. Н срещу въззивно Решение Nо 253 от 16.06.2008 година по гр. в.. д. Nо 3799/ 2005 год. на Софийския градски съд по допускане на съдебна делба на съсобствен недвижим имот в гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: