О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1121
С., 05.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 19.10.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 753/2011 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. Т. Д. и В. Л. Д. против решение №455/13.04.2011г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№283/2011г. по описа на същия съд,с което е отменено решене от 30.10.2010г. по гр.д.№1165/2009г. на В.,14 състав,с което е допуснато извършването на делба между В. Л. Д. и В. Т. Д.-1/4 идеална част в режим на съпружеска имуществена общност и за Д. И. М.-3/4 идеални части от апартамент находящ се в [населено място],жк”М.”[жилищен адрес]на основание член 34 от ЗС и вместо него е постановено:отхвърля предявеният иск за делба от В. Л. Д. и В. Т. Д. срещу Д. И. М. на апартамент №16,находящ се в [населено място],ж.к.”М.”,[жилищен адрес]вход 5,ет.7,като неоснователен.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,предвидени в член 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
В точка първа на изложението си,касаторите навеждат аргументи за наличие на основанието,предвидено в разпоредбата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,а именно следното:/цитирам/
„М. въпрос обусловил изхода на делото е свързан с изводите на съда за нищожност на договора за замяна,от който моите доверители черпят правото си на собственост върху идеални части от имота предмет на делбата.
За да постанови решението си въззивният съд е отговорил положително на въпросът:
„Липсата на еквивалентност на насрещните престации при договора за замяна води ли до нищожност на договора,след като страните по него ги преценяват като равностойни и са се съгласили с тях и по този начин нарушават ли се правилата на закона,уреждащи възмездния характер на този вид сделки каквато е замяната?
Различната равностойност на заменените вещи задължително ли води до извод за заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави или следва да се установи какъв е конкретно целеният резултат,и ако се установи,че той е непозволен от закона тогава да се приеме,че сделката заобикаля закона?”
По поставените въпроси липсва утвърдена практика и произнасянето на ВКС ще позволи в бъдеще да се предотвратят различни интерпретации на съдилищата по отношение действителността на сделки,в които заменените вещи като насрещни престации са с различна икономическа стойност,но страните по тях са ги приели за еквививалентни.”
В точка втора от изложението си,касаторите навеждат основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение предвидени в член 280 ал.1 т.2 от ГПК,като/цитирам/:
„Следващите материалноправни и процесуалноправни въпроси,които са обусловили изхода на делото и са решавани противоречиво от съдилищата са следните:
А/”Нарушени ли са правилата на продажба на имота,които се прилагат при договорите за замяна,след като заменителите са престирали конкретно определени,индивидуализирани вещи,посочена е цената им,и с договора за замяна е прехвърлена собствеността им,ако едната вещ е с по-ниска икономическа стойност и разликата не е заплатена в пари?”като се позовават на:
-решение №1297/20.10.2007г. по гр.д.№535/2006г.,по описа на ВКС,ІVго,според което при сключен двустранен договор за замяна на НЕДВИЖИМИ ИМОТИ плащането на разликата в цената на заменените имоти не е основание за обявяване на договора за нищожен,а е основание за неговото разваляне.
-решение №316/29.03.2010г. по гр.д.№1311/2009г. по описа на ВКС,ІІго,според което”сключеният между страните договор за замяна на недвижим имот срещу индивидуално определена вещ-автомобил,а избраната от страните форма с доплащане на сума за изравняване на стойностите на заменените вещи не променя неговия характер.”
По буква Б/ е формулиран въпрос относно правата на трети лица неучастващи в сделката да искат при посочените условия в същия въпрос обявяване на договора за замяна за нищожен,за който се твърди,че е решен противоречие с определение №1041/06.08.2010г. по гр.д.№ 165/2009г. по описа на ВКС,ІІІго постановено в производство по член 288 от ГПК,което обаче не е част нито от съдебната практика на ВКС/виж т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/,поради което е неотносим към настоящото производство.
По точка В/ се прави касационно оплакване по член 281 т.3 от ГПК ,че въззивния съд не е обосновал решението си защо приема договора за нищожен поради заобикаляне на закона,след като не е посочил коя е укритата ,непозволена от закона връзка,като се позовава на решение №1256 а по гр.д.№683/1963г. на ВС,Іго.
В писмения си отговор,ответницата по касационната жалба Д. И. М. счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че предмет на делбеното производство е съсобствен недвижим имот-процесния апартамент,като ищците В. и В. Д. са придобили по време на брака си ? идеална част от същия по договор за замяна,сключен със С. И. М.,съгласно нот.акт №16/2006г.,а ответницата Д. И. М. е собственик на 3/4 идеални части от имота ,придобити по дарение и наследяване и по заявения иск за делба ответницата М. го е оспорила с твърдение,че не е налице съсобственост с ищците,като сочи че сделката по сключения договор за замяна е нищожна,поради заобикаляне на закона и нарушаване на добрите нрави.Това възражение на последната въззивният съд е намерил за основателно.В тази връзка съдът се е позовал на данните по съдебната експертиза относно стойността на получения от ищците дял от прехвърлителя С. М.,която се равнява на 15 575 лева/1/4 идеална част от процесния имот/,като същия значително надвишава стойността на получената в замяна движима вещ-телевизор,с пазарна оценка 915,83 лева,т.е. разликата е в 10 пъти стройността на разменените престации и макар че, на основание член 9 от ЗЗД,страните имат договорна свобода за уговорките между тях и са се съгласили да приемат разменените вещи за равностойни,както и че не се дължат суми за уравняване на дяловете,което е вписано в окончателния договор и е потвърдено от нотариуса,съдът е стигнал до извода,че същите са направени с оглед заобикаляне на закона и противоречат на добрите нрави.Съдът е приел,че сделката е извършена в разрез с изискванията на закона,уреждащи възмездния характер на сделки от рода на извършената замяна,цели неговото заобикаляне и нарушава добрите нрави,така и правата на въззивницата М. като наследник по закон и приобретател на извършени прехвърляния от останалите наследници.
Във връзка с изложението от касаторите доводи за наличие на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК касационният съд намира следното:
На първо място формулираните като правни въпроси от значение за изхода на спора/повече от един/ и обусловили решаващата воля на съда,според касаторите,както сами посочват ,представляват отговори по същество на спора въззивния съд,с изложеното в мотивите му.Такъв отговор се дължи при преценка на конкретната фактическа обстановка и правоотношения между страните,които са различни и това предполага различни хипотези.
Освен ,че така поставения въпрос не кореспондира на решаващите изводи на съда,обусловили изхода на спора,съобразно цитираните по-горе мотиви на съда,наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,съгласно възприетото в т.4 от ТР№1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело ,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание по смисъла на тази разпоредба.Видно от съдържанието на точка първа на изложението на касатора,аргументи в тази посока липсва,а се навеждат касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК.
Относно твърденията на касаторите за наличие на хипотезата на член 280 ал.1т.2 от ГПК,според която правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в законна сила решение на първоинстанционнен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отменения ГПК,по същия правен въпрос.По първото цитирано от касаторите решение по гр.д.№535/2006г. по описа на ВКС,ІVго-същото е неотносимо към разрешения от съда правен въпрос по настоящото дело,защото се отнася до сделка с предмет –замяна на недвижими имоти и друг характер на правоотношенията между заменителите.Второто цитирано решение по гр.д.№1311/2009г по описа на ВКС,І-ГО,с оглед изложеното в решаващите мотиви на въззивния по обжалваното решение,също е неотносимо и е по друг правен въпрос,друга правен спор с предмет сключен договор за замяна с уговорена от страните възможност за доплащане на суми за изравняване на стойностите на заменените вещи.
В аргументите на касаторите,изложени в точка В/ във връзка с формулирания въпрос,всъщност се навеждат оплаквания за допуснати нарушения от съда,изразяващи се според тях в липсата на анализ на спорната сделка,да се установи каква е била волята на страните,какъв резултат е целен за постигане с нея и вида на прикритата сделка,които представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,като в подкрепа на същите се сочи съдебна практика на ВС на РБ.
С оглед гореизложеното,касационният съд намира,че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжлване на възизвното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №455/13.04.2011г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д.№283/2011г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В. Т. Д. и В. Л. Д. да заплатят на Д. И. М. сумата 300 лева/триста лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: