4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1122
гр.София, 15 октомври 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3578 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. С. от [населено място] срещу въззивно решение №54/21.04.2015г., постановено по възз.гр.д. №63/2015г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което е потвърдено решение №39/26.01.2015г. по гр.д. №1223/2014г. по описа на Районен съд – Търговище в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.331 КТ за разликата над сумата 7255,12 лева до пълния претендиран размер от 12 696,46 лева.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1) след като в процедура по чл.130а, ал.2, т.6 КТ работодателят се е договорил със синдикатите за определен размер на дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение на работниците и служителите на основание чл.331, ал.1 КТ, може ли впоследствие, да не се съобрази с договореното и за всеки конкретен случай да предлага, на основание чл.331, ал.2 КТ, различен размер обезщетение; 2) съставлява ли неупражняването на придобито от работника право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, неправомерно поведение . Касаторът поддържа, че по тези въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Ответната страна по жалбата [фирма] – [населено място], в законаоустановения срок не е представила писмен отговор и не е ангажирала становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Kасационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по предявения от С. И. С. против [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл.331 КТ за заплащане на сумата 12 696,46лв. – дължимо обезщетение за прекратяване на трудовия договор при условията на чл.331, ал.1 КТ. Установено е по делото, че поради закриване на част от предприятието на работодателя, считано от 31.03.2014г. и масово уволнение на работници, след проведена среща на работодателя и синдикалните организации на 17.12.2013г. е взето решение размерът на обезщетението по чл.331, ал.2 КТ в общия случай да бъде 14 работни заплати; а за тези работници, на които предстои пенсиониране до края на 2014г. – 14 заплати като основа плюс още 6 заплати. Няма спор, че работодателят е предложил на ищеца прекратяване на трудовото му правоотношение при условията на чл.331 КТ, срещу изплащане на обезщетение в размер на 6 брутни месечни заплати, което е прието от работника; че е издаден акт № 418/27.03.2014г. за прекратяване на трудовия договор с ищеца на основание чл.331, ал.1 КТ, считано от 31.03.2014г.; както и че С. е с придобито право на пенсия за работа при първа категория труд, считано от 01.09.2013г. Въззивният съд е приел, че взетото на 17.12.2013г., при съвместната среща на работодателя и синдикатите, решение е задължително за работодателя, който при прекратяване на трудовия договор на основание чл.331, ал.1 КТ е обвързан да предложи на работника обезщетение в размер, съобразно с категорията, в която попада. Посочено е, че ищецът попада в общата категория работници, за които е договорено обезщетение в размер на 14 брутни месечни заплати, а не както се твърди в исковата молба, че е от категорията лица, на които им предстои пенсиониране до края на 2014г. и имащи право на обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения /14 +6/, тъй като е отчетено, че С. е придобил правото на пенсия на 01.09.2013г. С тези решаващи мотиви е направен извод, че искът е основателен за сумата 7 255,12лв., представляваща стойността на още 8 брутни месечни заплати, освен изплатените на С. като обезщетение по чл.331 ал.2 КТ – 6 работни заплати.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.331 КТ срещу уговорено обезщетение включва взаимното съгласие на страните по трудовото правоотношение. Специфичното тук е предложението за обезщетение в посочен от работодателя размер, което следва да бъде прието от работника в предвидения от закона срок.
Първият поставен в изложението въпрос – след като в процедура по чл.130а, ал.2, т.6 КТ работодателят се е договорил със синдикатите за определен размер на дължимите обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение на работниците и служителите на основание чл.331, ал.1 КТ, може ли впоследствие, да не се съобрази с договореното и за всеки конкретен случай да предлага, на основание чл.331, ал.2 КТ, различен размер обезщетение – в контекста, в който е зададен е фактически, а не правен въпрос. Съдът е посочил, че зачита именно споразумението от 17.12.2013г., постигнато в процедурата по чл.130а, ал.2, т.6 КТ, относно дължимия на ищеца размер обезщетение по чл.331, ал.2 КТ. Тълкувайки договореностите в споразумението е стигнал до извод, че на касатора – ищец се дължи обезщетение в размер на 14 брутни месечни заплати, а не в размер на 14 +6 заплати. Възприетата, на базата на събраните по делото доказателства, фактическа обстановка и обосноваността на изводите на въззивната инстанция не могат да са предмет на проверката в производство по чл.288 ГПК. Правен въпрос, с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК, не е поставен, поради което не е налице общата предпоставка за селектиране на жалбата.
Вторият въпрос в изложението –дали неупражняването на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е неправомерно поведение – също няма претендираното от касатора значение, защото не е обусловил волята на съда при постановяване на съдебното решение. За да бъде основание за допускане до касационен контрол, поставеният от касатора въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, т.е. да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. От изложеното по-горе е видно, че въззивният съд не е обсъждал подобен въпрос, нито пък такъв проблем е бил от значение за предмета на спора. Казаното предопределя ирелевантността на формулирания въпрос за допускането на касационния контрол на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №54 от 21.04.2015г., постановено по възз.гр.д. № 63/2015г. по описа на Окръжен съд – Търговище.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.