3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1122
С., 24.11. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 28 октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3623/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Окръжна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 119 от 24.04.2015г. по в. гр. дело № 124/2015г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 69 от 16.01.2015г. по гр. дело № 783/2014г. на Добрички районен съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. Д. П. сумата 20 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан, ведно със законна лихва върху сумата от 21.03.2012г. до окончателно изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя материалноправните въпроси за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди и за прилагане на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че поставените правни въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика установена с П. № 4/23.12.1968г.; ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 2, т. 2 З., чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът И. Д. П. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси са включени в предмета на делото и обуславят правната воля на съда за изхода на съдебния спор, но с обжалваното решение не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд установена с П. № 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС.
Според посочената съдебна практика, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. На обезщетение подлежат неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерии за справедливост. Справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва конкретни факти, които за всеки отделен случай са различни. В този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не се е отклонил от посочената съдебна практика. Принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД е приложен в съответствие с приетото в посочените решения. Съдът е съобразил всички правно – релевантни за спора факти, обсъдил е събраните по делото доказателства и е определил обезщетение само за тези морални вреди, за които е установено, че са в причинна връзка с проведеното спрямо ищеца наказателно преследване в двете му фази – досъдебно и съдебно наказателно производство.
Размерът на паричния еквивалент на понесените от ищеца морални вреди е определен, като съдът се е ръководил от общоприетите принципи за морал и начина, по който увреденото лице субективно е понесъл вредата, като е преценена стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта, дефинитивно определена в чл. 52 ЗЗД, е изведена от преценката на конкретно установените факти и обстоятелства по делото и с обжалваното решение справедливостта не е приложена абстрактно. След като размерът на обезщетението е обусловен от конкретните факти и обстоятелства, които за всеки отделен случай са различни, конкретната сума не е признак, по който може да се изведе противоречие на обжалваното решение с практиката на Върховния касационен съд, установена по отделни случаи с решения по реда на чл. 290 ГПК.
Размерът на обезщетението с обжалваното решение не е завишен.
Съдът е съобразил силно травмиращото въздействие, което наказателната репресия е оказала върху психическото и физическо здраве на ищеца, върху душевното му равновесие, върху неговото лично и професионално достойнство. Съобразена е високата степен на преживените негативни емоции, които съдът е свързал с продължителната служба на ищеца в системата на МВР – повече от двадесет години, в които той не само не е имал провинения, но многократно е бил награждаван с отличия за високи постижения в службата. При тези добри дадености е прието, че незаконното обвинение е изиграло изключителна стресираща роля за психиката на ищеца, при наличието на доказателства за широка публична известност, която обвинението е добило следствие няколко медийни публикации и изявления на публични личности – обстоятелства достатъчни да предизвикат у ищеца чувство на срам, унижение, неудобство, притеснение за мнението и отношението на хората, с които всяка личност най – често контактува, за отдръпване и дистанциране на негови колеги и приятели и за социалната изолация, в която ищецът е изпаднал.
Съдът е извел причинно – следствената зависимост между повдигнатото незаконно обвинение и психическия срив преживян от ищеца, за излизането от който е било проведено медикаментозно лечение по назначение на психиатър, продължило няколко месеца, което от своя страна провокирало проявлението на хронично вирусно заболяване на ищеца, като носител на хроничен вирусен Н. хепатит, с безсимтомно клинично протичане до този момент, наложило петкратно пролежаване на ищеца за овладяване на токсичните нива от прекъснатото медикаментозното лечение. Съдът е отчел, че след това в продължение на година ищецът посещавал психотерапевт за преодоляване на последиците от психотравмата нанесена му от проведеното незаконно обвинение.
При този интензитет на преживените от ищеца болки и страдания, определеният с обжалваното решение размер на обезщетение за неимуществени вреди е справедлив. Принципа за справедливост е приложен в съответствие с неговата характеристика в най-пълна степен да компенсира увреденото лице.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 119 от 24.04.2015г. по в. гр. дело № 124/2015г. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ