О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1122
София, 23.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 385 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. П. и И. Ц. П. против решение № 1618 от 22.12.2010г. по гр.д.№ 1677/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение от 02.06.2010г. по гр.д.№ 2545/2006г. на Варненски РС и вместо това е отхвърлен отрицателният установителен иск, предявен от касаторите да се признае за установено, че ответниците К. Г. А. и С. Г. С. не са собственици на реална част от имот 1099 по плана на с.о.”М.” [населено място], означена със син цвят на скицата на в.л. П. на л. 74 от делото на РС.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон – чл. 34 от ЗД /отм/ чл. 79 от ЗС, за допуснати съществени процесуални нарушения, защото не са допуснати свидетелски показания за оборване показанията на допуснатите свидетели на другата страна и за необоснованост на извода, че наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот преди колективизацията.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК, материализирано в касационната жалба са формулирани следните въпроси: 1. допустимо ли е лица, които не заявяват собствени права към момента на колективизацията да оспорват правото на собственост към настоящия момент и няма завършена реституция..2.включва ли доказване правото на собственост по безспорен начин към момента на колективизацията реституцията в съществуващи реални граници. 3. процесуално законосъобразно ли е отказване допускането на свидетелски показания за опровергаване показанията на свидетели, установяващи давност до колективизацията и изтекла в полза на ищците давност от 1991г. 4.Коя от двете норми е приложима – на чл. 79 от ЗС или на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като по формулираните въпроси ВКС се е произнасял в практиката си, на която не противоречи въззивното решение, а практика в противен смисъл не се представя.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от касаторите, които твърдят, че са владяли процесния имот от 1970г.. Представят обаче договор от 1987г. за наем на земя с площ 0,6 дка. Поради това, че са били наематели, не е допуснато да изкупят тази площ на основание пар. 4а и 4б от ЗСПЗЗ. Обосновават правния си интерес с това, че ако се отрече правото на възстановяване на ответниците, на които е записан имот 1099, в очертанията на който се намира процесната площ от 504 кв.м. ще могат да придобият те собствеността върху него. Наследодателят на ответниците Г. С. С. е починал на 22.07.1986г. Процесният имот е заявен за възстановяване. Пред ПК правото на възстановяване е доказано с опис-декларация за влизане в ТКЗС. В изготвения въз основа на аерофотоснимка и анкетиране кадастрален план на старите имоти, одобрен 1997г. този имот е идентифициран като имот № 232 и е записан на наследодателя. С решение № 846/10.12.2001г. е признато правото на възстановяване върху имот 232 с площ 5 дка, които ще бъдат индивидуализирани при изготвяне на ПНИ. Този план е одобрен със заповед от 15.12.2003г. и въз основа на него е издадена заповед № 26 / 08.07.2010г. по пар. 4к ал. 7 от ЗСПЗЗ, с която е възстановено правото на собственост на ответниците върху имот 1099 с площ 1479 кв.м. Процесната реална част от 504 кв.м. попада в очертанията на реално възстановената площ. Ищците са оспорили правото на собственост на наследодателя на ответниците върху този имот до момента на колективизацията. От свидетелските показания се установява, че имота е принадлежал на майката и бащата на наследодателя, а от 1940г. до внасянето му в ТКЗС го е работил наследодателя на ответниците. Затова съдът е приел, че имота правилно е възстановен на ответниците, поради което е отхвърлен предявеният против тях отрицателен установителен иск
По първия поставен въпрос: допустимо ли е лица, които не заявяват собствени права към момента на колективизацията да оспорват правото на собственост към настоящия момент и няма завършена реституция с Р №595 от 04.12.2009г. по гр.д.№3474/2008г. на ВКС, ІІ ГО, Р №329 от 27.04.2010г. по гр.д.№927/09г. на І ГО; Р №185/28.05.10г. по гр.д.№65/10г. на ІІ ГО; Р №540/13.07.10г. по гр.д.№1837/09г. на І ГО; Р № 365/15.10.10г. по гр.д.№1493/09г. на ІІ ГО се приема, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на имота, предмет на решението на ПК, респективно ОСЗГ към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент. Ответникът може да противопоставя на предявения иск само собствени права, които изключват правата на ищеца. Обстоятелството, че в случая е предявен отрицателен установителен иск не е основание за противен извод, тъй като по него в тежест на ответника, позоваващ се на реституция е да докаже правото си на собственост към настоящия момент, какъвто е предмета на доказване и на положителен установителен иск, или иск по чл. 108 от ЗС, предявен на същото придоибвно основание. Решението на въззивният съд не е постановено в противоречие с тази практика. Напротив изследван е и този въпрос.
На втория въпрос – включва ли доказване правото на собственост по безспорен начин към момента на колективизацията реституцията в съществуващи реални граници отговорът безспорно е положителен. Пред ПК е предвиден облекчен ред за доказване правото на собственост с доказателства, които съставляват и индиция за право на собственост. Въззивният съд е изследвал правото на собственост на наследодателят на ответниците, събрал е гласни и писмени доказателства в тази насока и заключения на няколко СТЕ и е установил изтекла в полза на наследодателят на ответниците придобивна давност до внасяне на имота в ТКЗС. Идентичност също е установена С решение № 116 от 24.03.2011г. по гр.д.№ 401/2010г. на І гр.о. и решение № 426/21.07.2009г. по гр.д.№ 2713/2008г. на ВКС на V гр.о. е отговорено, че липсата на кадастрални планове към момента на колективизацията не е пречка за рестиутцията в съществуващи реални граници. С Р № 287/13-97.2011г. по гр.д.№ 1032/10г.І гр.о. Р № 116 от 24.03.2011г. по гр.д.№ 401/2010г. на І гр.о.Р № 426/21.07.2009г. по гр.д.№ 2713/2008г. на ВКС на V гр.о, разгледано от ІІ гр.о. се приема че е налице идентичност между заявен за възстановяване и възстановен по ЗСПЗЗ в съществуващи реални граници имот с решението на ОСЗГ, защото законодателят е предвидил в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ процедури за установяване идентичност на имотите, заявени за възстановяване към настоящия момент в административното производство, включващи издирване на стари планове, аерофотоснимки, анкетиране, представяне на удостоверения по чл. 13, ал.4 и скици по ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, изготвяне на помощни планове по чл. 13а от ППЗСПЗЗ и планове на новообразуваните имоти. Преценката за идентичност в административното производство е резултат от законово уредени процедури и е комплексна. Тя се извършва за цяла местност и землище, и въз основа на всички доказателства, събрани за тях. Сравняването на границите в различни документи за собственост и изготвените планове следва да се извършва към един и същ момент и при съпоставяне актовете за собственост и движението на собствеността за съседните имоти.
Част от отговора на въпроса “процесуалното законосъобразно ли е отказване допускането на свидетелски показания за опровергаване показанията на свидетели, установяващи давност до колективизацията и изтекла в полза на ищците давност от 1991г.” се съдържа в отговора на първия въпрос. Неотносими към спора са гласни доказателства за установяване право на собственост към 1991г. с оглед нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, който с обратна сила заличава изтеклата давност до 22.11.1997г. за имотите, които се възстановяват по ЗСПЗЗ. Процесният имот е бил заявен за възстановяване. Той е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ до колкото е земеделски. Дори да не бе заявен от ответниците, той би бил общинска собственост и за него би действала забраната за придобиване по давност, предвидена в чл. 86 от ЗС и в пар.1 от ЗДЗС. Затова поставения въпрос не определя крайния изход от спора и не е основание за допускане до касация.
Както вече се посочи, нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ заличава изтеклата придобивна давност за имотите, подлежащи за възстановяване, затова е неприложим института на придобивната давност до посочената дата – 22.11.1997г. Поставеният въпрос е неотносим към предмета на предявения отрицателен установителен иск по който се установяват правата на ответниците, а те не се позовават на давност към настоящия момент, а на реституция. За заявения от тях имот нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ се прилага, но тя пази интересите на лицата, претендиращи реституция, защото заличава изтеклата давност за имотите, които са заявили за възстановяване, а те са ответници..Ищците обосновават правния си интерес, твърдейки придобиване по давност, но техните права не са предмет на установяване по предявения отрицателен установителен иск.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1618 от 22.12.2010г. по гр.д.№ 1677/2010г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. П. П. и И. Ц. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: