О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1123
София 11.12.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 16 ноември 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Б. ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 1844/09 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. М. Н. чрез нейния процесуален представител адв. А.Ц., против решение № 1334 от 14.07.2009 г. по в.гр.д. № 1077/09 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на процесуални правила и на материалния закон.
Жалбоподателката поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК , тъй като с въззивното решение е дадено разрешение на процесуалноправния въпрос за обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация М. М. Д., Д. Н. М. и Х. Н. Д. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, установи следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 117 от 20.10.2008 г. по гр.д. № 453/07 г. на Карловския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. М. Н. против М. М. Д., Д. Н. М. и Х. Н. Д. иск за делба на недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ ХІ- 3284 в кв. 101 по плана на с. Д., общ. К., ведно с ? ид. част от таванското помещение и от общите части на сградата, включително и вътрешното стълбище. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че страните не се легитимират като съсобственици на делбения имот по наследяване от Т. М. Д.а, тъй като наследодателката им не е била негов собственик. Изводът е обоснован с наличието на влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 581 /1998 г. на Карловския районен съд по иск на М. М. Д. против Т. / я/ М. Д.а, с което е обявен за нищожен нотариален акт № 124, т.ІІ, дело № 685/1981 г., с който Х. К. Д.а продала на Т. М. Д.а втория етаж от жилищната сграда, построена в парцел ХІ- 3284 в кв. 101 по плана на с. Д., ведно с 1/2 ид. част от дворното място, 1/2 ид. част от таванското помещение и от общите части на сградата, включително и от вътрешното стълбище.
Тезата на жалбоподателката е, че въззивният съд неправилно е зачел силата на пресъдено нещо на това решение, тъй като същото било порочно, защото при постановяването му не била съобразена силата на пресъдено нещо на друго влязло в сила решение – това по гр.д. № 2807/81 г. на Пловдивския окръжен съд, а изводите на съда били основани на нищожен договор за доброволна делба от 1972 г.
Поставеният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос относно обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение е пряко свързан с изхода на делото, но не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.3 на ТР № 1/ 2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на на ВКС, ОСГТК, това основание е налице когато произнасянето на касационната инстанция по този правен правен въпрос ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за нейното осъвременяване или за създаване на съдебна практика по приложението на правни норми, които са непълни, неясни или противоречиви.
По поставения в касационната жалба правен въпрос са постановени многобройни решения на ВКС, чрез които е формирана трайно установена и безпротиворечива съдебна практика, според която съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на съдебното решение, без да има право да преценява дали то е правилно. Влязлото в сила неправилно или недопустимо съдебно решение също се ползува със сила на пресъдено нещо и докато не бъде отменено по предвидения за това ред, за него важат последиците на чл. 297 и чл. 298 ГПК. Жалбоподателката не твърди да е налице необходимост от промяна или осъвременяване на съществуваща съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като не е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1334 от 14.07.2009 г. по в.гр.д. № 1077/09 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: