4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1123
С., 12.11.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 4342 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. П. [населено място], подадена чрез адвокат Н. Л. срещу въззивно решение № 110 от 11.03.2013 год. по гр.д. № 158/2013 год. на Пазаржишкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1105 от 27.12.2012 г. по гр.д. № 3442/2012 г. на Пазарджишкия районен съд са отхвърлени предявените от Н. А. П. срещу Импрегнация-2000”АД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ- за отмяна заповед № 5 от 25.06.2012 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност, като неоснователни.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса – може ли съдът да се произнесе по недействителността на допълнително споразумение към трудов договор и без да е предявен нарочен иск за нея по чл.74 КТ, преюдициално по довод или възражение на страните в процес, по иск, чиято основателност обуславя, който е от значение за изхода на делото и по който даденото разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика, както и че е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Поставен е и въпросът- искането за разноски трябва ли да бъде направено най-късно до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция или това може да бъде направено и с писмената защита.
Ответната страна – [фирма], [населено място] в писмения отговор изразява становище, че изложението не отговаря на законовите изисквания съгласно чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е формулиран ясно и точно въпрос, който е от значение за конкретния правен спор и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са отхвърлени предявените от Н. А. П. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ е законосъобразно. Ищецът е работил по трудов договор, като е заемал длъжността „оператор дървообработващи машини”. На 9.05.2012 г. между страните е сключено допълнително споразумение, с което на основание чл.119 КТ вр.чл.70, ал.1 КТ е преминал на нова длъжност „пазач-невъоръжена охрана” с тримесечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя. Съдът е анализирал трудовите функции по двете длъжности и е приел, че на ищеца са възложени изцяло качествено нови трудови задължения, което на собствено основание предполага правото на работодателя да провери качествата на служителя във връзка с новата му трудова функция. Въз основа на това е извел извода, че се касае до две различни длъжности и не е нарушен принципа на чл.70, ал.5 КТ за еднократност и изключителност на договора за изпитване, според който за една и съща работа с един и същ работник в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключи само веднъж. Затова доводът, доразвит и в допълнението към исковата молба, че клаузата със срок за изпитване е недействителна е приет за неоснователен, а сключеното допълнително споразумение – действително.
Поставеният правен въпрос- може ли съдът да се произнесе по недействителността на допълнително споразумение към трудов договор и без да е предявен нарочен иск за нея по чл.74 КТ, преюдициално по довод или възражение на страните в процес, по иск, чиято основателност обуславя, не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На този въпрос вече е отговорено в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 176 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 3022/2008 г. на ІІІ г.о, което е цитирано и от жалбоподателя. Прието е, че по недействителността на трудовия договор съдът може да се произнесе и без да е предявен нарочен иск за нея по чл.74 КТ, преюдициално, по довод или възражение на страните в процес по искове, чиято основателност обуславя. В. съд се е произнесъл по наведения от жалбоподателя довод, че клаузата със срок за изпитване е недействителна, защото се касаело до изпълнение на една и съща работа. Приел е същият за неоснователен, за което е изложил своите съображения в мотивите на съдебния акт. Ето защо произнасянето на съда по въведения от жалбоподателят довод не е в отклонение от задължителната съдебна практика.
Изложените от въззивния съд съображения, че не следва да се произнася по твърдението, че договорът е сключен под заплаха не са решаващи, тъй като такъв довод не е въведен от ищеца в исковата молба, а съдът се произнася по изложените от ищеца обстоятелства формиращи основанието на иска. Тъй като тези мотиви не са решаващи, то не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса- искането за присъждане на разноски кога най- късно следва да бъде направено – до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция или това може да бъде направено и с писмената защита също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. С т. 11 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на този въпрос е отговорено, като е прието, че претенцията за разноски по чл.80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В случая в производството пред въззивната инстанция ответната страна се е представлявала от адвокат Х.. В съдебното заседание, проведено на 25.02.2013 г. адвокат Х. е заявил, че претендира присъждане на направените разноски. С обжалваното решение, предвид изхода на спора, съдът е присъдил такива. Приетото от съда относно моментът, до който най-късно трябва да е заявена валидно претенцията за разноски по чл.80 ГПК не влиза в противоречие с даденото в цитираното ТР разрешение.
Наличието на задължителна съдебна практика по поставените в изложението правни въпроси, за която не е обоснована необходимост от промяна изключва приложеното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
С оглед изхода на делото на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 350 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 110 от 11.03.2013 год. по гр.д. № 158/2013 год. на Пазаржишкия окръжен съд.
Осъжда Н. А. П. от [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], със седалище: [населено място], [улица], ет.ІІІ, ап. 5 направените разноски за касационното производство в размер на 350 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: