О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1123
С.,29.11.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 829 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. М.,Е. И. К. и В. И. М. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд, постановено на 05.03.2010г. по гр.д.№644/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлен предявеният от М. В. М.,Е. И. К. и В. И. М. против М. П. Х. иск с правно основание чл.136 З./отм./ за обезсилване на н.а.№302/1990г. на РС-Харманли,издаден за придаващ се по дворищнорегулационния план имот.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че според касаторите настоящият казус е уникален,по него липсва практика, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Излагат съображения,че става дума за оспорване на административен акт,издаден в нарушение на административно правни разпоредби,т.е. за доводи за недействителност на административен акт и по-специално за доводи,че е недопустимо с декларация да се доказва,че регулационните сметки са уредени,а следва стойността на придаваемото място да бъде внесена по сметка на съда в Д. на разположение на имащия право да я получи като се легитимира с документ за собственост, по които доводи твърдят,че съдът не се е произнесъл в нарушение на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба М. П. Х. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
На касационно обжалване подлежат съгласно разпоредбата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК само онези въззивни решения,в които съдът се е произнесъл по матералноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото, т.е. когато разглеждането на този въпрос би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,както и когато законите са непълни,неясни или противоречиви с цел създаване на съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,т.4/. В случая нито една от тези хипотези не е налице.
За да отхвърли предявения по реда на чл.136 З./отм./ иск въззивният съд е приел,че с този иск може да се иска обезсилване на нотариалния акт,ако не е налице основание за издаването му,т.е. ако няма надлежно утвърден дворищнорегулационен план,по силата на който да се придава описания в акта имот,ако не са настъпили условията за издаване на акта,посочени в ал.2 и 3 на чл.134 З./отм./ и ако няма съответствие между плана и акта,т.е. ако описаният по площ и граници придаващ се имот по нотариалния акт не съвпада с очертанията на същия имот по дворищнорегулационния план. Прието е,че в случая не е установено да са били допуснати нарушения при отчуждаването на спорната част, придадена към парцел VІІ-50 в кв.9 по плана на[населено място],за което е бил съставен н.а.№302/12.10.1990г.-в протокола на комисията по чл.265 ППЗТСУ/отм./ като собственик на придадените 1112кв.м. е записан Й. П.,на който е заплатено обезщетението,а с извършване на плащането е прието,че протоколът за оценката на придаваемото място е влязъл в сила. Възраженията,че неправилно е била изплатено обезщетение на Й. П. и оспорване притежаваните от него права върху придадените към парцел VІІ-50 1112кв.м. са приети за неоснователни. Прието е,че Й. П. е записан като собственик в разписния лист към проекта за дворищнорегулационен план,като впоследствие е извършено записване на името на И. В. М. по н.а.№235/1987г. който легитимира същия като собственик на парцел VІІІ-49,но не и на процесните 1112кв.м.,които още през 1962г. са придадени към парцел VІІ-50, още повече,че с влязло в сила решение №1346/29.12.2000г. на ВКС М. Х. е призната за собственик на придадените към нейния парцел VІІ-50 1112кв.м.,за които именно е съставен н.а.№302/1990г. по отношение на И. В. М. и М. М..
Така изразеното от въззивния съд становище по отношение на предпоставките,при наличието на които може да бъде отменен нотариален акт,съставен по реда на чл.134 З./отм./ съответствува напълно на изразеното в множество решения на ВКС и ВС / решение №51/16.02.2005г. на ВКС,ІV ГО по гр.д.№2462/2003г.; решение №626/24.10.1978г. по гр.д.№560/1978г. на ІІІ ГО на ВС; решение №1034/18.11.2008г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д.№6249/2007г./ Настоящият казус не сочи на особености, даващи основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Сходен случай при направено оспорване факта на изплащане на дължимото обезщетение на правоимащо лице е разрешен в решение №51/16.02.2005г. на ІV ГО на ВКС по гр.д.№2462/2003г., като изразеното в това решение становище,както вече беше отбелязано, съответствува на приетото от въззивния съд в обжалваното решение.
Досежно задължението на съда да се произнесе по наведените доводи, касаещи недействителността на административен акт не може да бъде споделена тезата на касаторите за наличие на противоречие с практиката на ВКС. Именно в съответствие с тази практика въззивният съд е обсъдил наведените доводи,вкл. и довода за правното значение на представената при съставянето на н.а.№302/1990г. декларация,че стойността на придаваемите части е платена-прието е,че същата удостоверява факта на плащане на дължимото обезщетение.
И доколкото съдът е обвързан от сочените в изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК основания за допускане на касационното обжалване,а в случая не е налице, както вече беше отбелязано, хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и т.1 настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Хасковския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посоченото в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК основание.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 05.03.2010г. по гр.д.№644/2009г. по описа на Хасковския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: