4
определение по гр.д.№ 591 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 1124
гр.София,11.12. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 591 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. Й. срещу решение № 572 от 30.10.2009 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 626 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 76 от 07.05.2009 г. по гр.д.№ 314 от 2005 г. на Балчишкия районен съд за отхвърляне като неоснователен на предявения от С. П. Й. срещу Я. А. Ф., У. А. И., В. А. Ф. и Н. И. Ф. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на правото на собственост на ищцата и за осъждане на ответниците да й предадат владението на следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м., състояща се от три стаи, баня и гараж на първия етаж и четири стаи и кухня на втория етаж, построена върху общинско място, съставляващо УПИ XV-2696 в кв.97 по плана на гр.Балчик.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост- основания за касац.обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречало на практиката на съдилищата по следните въпроси: 1. Допустимо ли е в състава на съда да участва съдия, който е участвал в друго предходно дело, в което е изразил становище по преюдициални за настоящия спор факти, 2. Влиза ли в сила по отношение на длъжника в изпълнителното производство съдебно решение, постановено по жалба на ипотекарния длъжник срещу действия на съдебен изпълнител, 3. Следва ли съда да зачете силата на присъдено нещо на решението по друго дело, по което е налице произнасяне по валидността на постановлението за възлагане на имота, върху който е насочено изпълнението, 4. Може ли решението за отмяна на постановление за възлагане на имота да отмени транслативния ефект от вписването на това постановление в С. по вписванията, 5. Допустимо ли е постановление за възлагане да имот да бъде атакувано от страни в изпълнителното производство в неограничен срок от време, дори след вписване на това постановление в С. по вписванията. Като практика на съдилищата, на която обжалваното решение противоречало, според касаторката, са посочени: решение № 926 от 01.10.2008 г. по гр.д.№ 2659 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о. и решение от 14.09.2006 г. по в.гр.д.№ 740 от 2006 г. на В. окръжен съд. Освен това, касаторката счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
В писмен отговор от 01.03.2010 г. ответницата Н. И. Ф. оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна.
Ответниците Я. А. Ф., У. А. И., В. А. Ф. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Не е налице противоречие между посоченото от касаторите решение на ВКС, Трето г.о. по гр.д.№ 2659 от 2007 г. и обжалваното решение, тъй като решението на ВКС касае случай, напълно различен от настоящия: искане за отвод на съдия при разглеждано дело за делба във втората й фаза поради това, че този съдия е постановил решението по първата фаза на делбата, а по настоящото дело се касае не за иск за делба, а за иск за собственост, по който един от съдиите, постановили решението, е участвал в решаването на друго дело, имащо значение за решаването на настоящото дело.
Второто посочено от касаторката решение на В. ОС не може да послужи като основание за допускане на касационното обжалване, тъй като няма доказателства да е влязло в сила, а съгласно приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, само влезлите в сила съдебни актове могат да са основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Както бе прието в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д. № 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, когато по конкретния спор няма приложима правна норма, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата правна норма е неясна, поради което се налага нейното тълкуване от ВКС, или когато поради промяна в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на дадена правна норма. В конкретния случай касаторката поставя въпроси, свързани с приложението на нормите на чл.12 от ГПК /отм./, чл.221 от ГПК /отм./, чл.333, ал.1 от ГПК /отм./, чл.385 от ГПК /отм./ и чл.113 от ЗС относно последиците от вписването на постановление за възлагане на недвижим имот, по които въпроси има съдебна практика:
1. Решение № 324 от 28.04.2009 г. по гр.д.№ 6170 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 335 от 19.07.2007 г. по търг.д.№ 61 от 2007 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. и др., в които е прието, че участието на съдия в разглеждането и решаването на друго дело, макар и между същите страни и със сходен предмет или с предмет от значение за изхода на настоящото дело, не е само по себе си основание за отвод на този съдия, още повече когато никоя от страните по делото не е поискала отвода и не е твърдяла, че са създадени особени отношения между този съдия и нея,
2. Решение № 5 от 26.01.2009 г. по гр.д.№ 5383 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 287 от 09.03.2007 г. по гр.д.№ 1980 от 2005 г. на ВКС, Пето г.о. и др., в които е прието, че решението по жалба срещу едно конкретно действие на съдебен изпълнител не се ползва със сила на присъдено нещо по дело, образувано по жалба срещу друго действие на съдебния изпълнител, и че е възможно едно и също действие на съдебния изпълнител /например постановление за възлагане на имот/ да е законосъобразно по отношение на една от страните в изпълнителното производство и същевременно незаконосъобразно по отношение на друга страна в изпълнителното производство, поради което решението по подадена от една от страните жалба срещу това изпълнително действие не се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за законосъобразността на това действие спрямо друга страна в изпълнителното производство,
3. Решение № 2386 от 15.12.1966 г. по гр.д.№ 1644 от 1966 г. на ВКС, Първо г.о., решение от 22.12.2006 г. по т.д.№ 451 от 2006 г. на ВКС, Първо т.о. и др., в които е прието, че вписването на актовете по чл.112 от ЗС /следователно и на постановлението за възлагане на един недвижим имот/ е от значение за противопоставянето на правата на приобретателя по този акт /в случая купувача по публичната продан, на когото е възложен имота/ спрямо трети лица, придобили този имот от същия собственик /в случая от длъжника по изпълнението/, но не и затова от кой момент приобретателят по вписания акт /в случая купувачът по публичната продан/ придобива правото на собственост върху имота,
4. Решение № 1143 от 06.04.1960 г. по гр.д.№ 2195 от 1960 г. на ВКС, Първо г.о., в което е прието, че правото на собственост върху имот, продаден при публична продан, се придобива от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане на имота, а не от датата на това постановление или от датата на вписването му.
След постановяването на тези решениея на ВКС не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат тази практика да бъде променяна. А приетото в обжалваното решение на Добричкия окръжен съд напълно съответства на тази съдебна практика.
Ясна и ненуждаеща се от тълкуване е разпоредбата на чл.333, ал.1 от ГПК /отм./ относно това, в какви срокове длъжникът по изпълнението има право да обжалва действията на съдебния изпълнител: в 7-дневен срок от извършване на действието, ако длъжникът е присъствал на това действие или е бил призован за него, а в останалите случаи- от деня на съобщението.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на С. П. Й. срещу решение № 572 от 30.10.2009 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение,постановено по в.гр.д.№ 626 от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.