4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1124
С., 12.11. 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр. д. № 4363/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Г. от [населено място] срещу въззивно решение на Плевенския окръжен съд № 137 от 13.03.2013 год. по гр. дело № 130/2013 год., с което като е потвърдено решение № 311 от 8.01.2013 год. по гр. дело № 503/2012 год. на Районен съд, [населено място] бряг е изменено решение № 80 от 16.04.2009 г. по гр.д. № 16/2009 г. на Районен съд, [населено място] бряг в частта му, относно постановеното упражняване на родителски права, режим на лични контакти и издръжка по отношение на детето В. М. М., като родителските права са предоставени на бащата, определен е режим на лични контакти с майката и издръжка на детето.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че материалноправния въпрос за наличие на обстоятелства, обосноваващи изменение на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика- ППВС № 1/1974 г. и постановено по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС. Излагат се съображения, че обстоятелствата, които въззивният съд е възприел като такива обосноваващи извод за наличие на промяна, и които е взел предвид за да измени първото решение, не са от посочените в съдебната практика. Поставя се и въпросът за задължението на съда да изслуша и обсъди в решението си становището на двамата родители, за който се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът М. Р. М. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице промяна в обстоятелствата по см. на чл.172, ал.2 СК. Изменил е първоначално определените по гр.д. № 16/2009 г. на Районен съд, [населено място] бряг мерки и е предоставил упражняването на родителските права на бащата, като на майката е определил режим на лични контакти, и тя е осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лв. Като е обсъдил събраните по делото доказателства съдът е приел, че иска на бащата е основателен. С решението по гр.д. № 16/20009 г. упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместния живот на страните дете В., е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения. Изложил е съображения, че е налице изменение на обстоятелствата при които е бил определен първоначалния режим, както и че по-благоприятна, по-сигурна и полезна за детето среда е тази при бащата.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос – кои обстоятелства са от значение за изменение на решението, с което е постановено кой от родителите да упражнява родителските права и мерките свързани с това е разрешен от въззивния съд в съответствия със задължителната съдебна практика. Приема се, че от значение за изменение на решението, с което са постановени мерките по упражняване на родителските права, е промяната в обстоятелствата, имащи отношение за упражняването на тези права и мерките, свързани с това да е налице при постановяване на съдебното решение. Всяка промяна в обстоятелствата след постановяване на решението, с което е определено кой ще упражнява родителските права спрямо малолетните и ненавършилите пълнолетие деца, е от значение за тяхната промяна. Нужно е още промяната да е от такова естество, че както е посочено в ПП № 1-1974-ВС РБ да сочи на влошаване положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане или да засяга ефикасността на взетите по-рано мерки или да сочи на нововъзникнали обстоятелства, с които би се подобрило положението на детето при евентуално ново разрешение. За промяна на определения режим на лични отношения между детето и родителя са от значение както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или морални качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до жилищните и битови условия и т.н. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото. Разрешението на съда, че е налице изменение на обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, които се отнасят до родителските качества на майката, че към настоящия момент бащата е този който може да създаде стабилна в психологично и нравствено отношение семейна среда за детето В. е изградено на база анализа на събрания по делото доказателствен материал, и е съобразено с дадения отговор на поставения правен въпрос, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Обосноваността на изводите на съда, че е налице такава промяна е относима към правилността на обжалвания съдебен акт и е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на същото в производство по чл.288 ГПК.
Въпросът – длъжен ли е съдът да изслуша родителите при разрешаване на родителските права и режима на лични отношения с другия родител, съответно изменяването му е разрешен в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС. Прието е, че неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда съставлява нарушение на съдопроизводствено правило. За да бъде касирано въззивното решение, нарушението следва и да е съществено, т.е. да се е отразило върху постановения резултат. Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Становищата им се вземат предвид при оценка на събраните по делото доказателства, като висшият критерия за решението на съда е интересът на детето. В случая соченото нарушение- родителите не са изслушани от съда, не се е отразило върху решаващите изводи на въззивния съд, при решаване спора по същество, защото съображенията на родителите са изложени подробно в писмен вид по делото, обстоятелствата, поради което се иска промяна на първоначалния режим са ясни. След като соченото процесуално нарушение не се е отразило върху решаващите изводи на съда, то не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения, съдът в настоящия състав намира, че не са налице основания за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 137 от 13.03.2013 год. по гр. дело № 130/2013 г. на Плевенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :