3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1124
С., 15.10. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 420/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. К. против въззивно решение от 12.12.2011 г. по гр. дело № 2271/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 03.01.2011 г. по гр. дело № 6217/2010 г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК, че А. И. К. дължи на [фирма] сумата 5761,47 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода декември 2004 г. – април 2009 г., ведно със законна лихва считано от 25.09.2009 г. до плащането и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 1779,48 лв., представляваща лихва за забава в плащането върху главниците, считано от падежа на всяко месечно вземане до 03.08.2009 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпросите – на кой етап от процеса следва да се направи възражение за изтекла погасителна давност и допустимо ли е това да се направи пред въззивната инстанция с въззивната жалба и периодични ли са плащанията към [фирма] и приложими ли са правилата на чл.111, б. „в” ЗЗД. Жалбоподателят не се е позовал на конкретна хипотеза от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените правни въпроси не са разрешени с обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, установена с Тълкувателно решение № 3/11.04.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на О. на ВКС; решение по т. д. № 46/2010 г., второ т. о., ВКС и решение по т. д. № 1068/2009 г., първо т. о. ВКС, постановени по реда на чл. 291 ГПК.
Според цитираната съдебна практика правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземане, поради изтекъл давностен срок се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК се е позовал изрично на погасяване на вземането по давност във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК и това възражение е приобщено към исковото производство, съдът следва да се произнесе относно давността, дори и ответникът да не е подал писмен отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 2 ГПК.
Прието е с обжалваното решение, че във въззивната жалба ответникът е направил възражение, че вземането на ищеца е погасено по давност, но тъй като възражението не е упражнено нито във възражението по чл. 415 ГПК, нито в отговора на исковата молба, или по становището на ответника по доклада на съда, а една с въззивната жалба, на основание чл. 133 ГПК, същото е преклудирано и не следва да бъде разглеждано от въззивния съд. Приетото не влиза в противоречие със задължителната практика на ВКС и изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса – на кой етап от процеса следва да се направи възражение за изтекла погасителна давност и допустимо ли е това да се направи пред въззивната инстанция с въззивната жалба.
С Тълкувателно решение № 3/11.04.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на О. на ВКС е прието, че понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
На въпроса – периодични ли са плащанията към [фирма] и приложими ли са правилата на чл.111, б. „в” ЗЗД, следва да се отговори утвърдително, и за тях се прилага тригодишна давност. Тъй като жалбоподателят не е направил своевременно възражение за погасяване на вземането по давност, въпросът се явява ирелевантен за изхода на делото и изключва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.12.2011 г. по гр. дело № 2271/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ