4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1124
София, 26.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №432/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1194/03.02.2012 г., подадена от адв. И. В. – процесуален представител на ищеца С. О. Г. от [населено място], против въззивно решение №956/29.11.2010 г. по гр.д.№1021/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., ІІ-ри състав.
С обжалваното решение е отменено решение от 16.3.2004 г. по гр.д.№3177/2004 г. по описа на Софийския градски съд, І г.о., 7 състав, в частта, с която искът за обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлен за сумата 215,13 лева, и ответникът [фирма] – , е осъден да заплати посочената сума. Със същото решение решението на първата инстанция в останалата част, с което са отхвърлени претенциите до пълните предявени размери е оставено в сила.
Въззивната инстанция е приела, че в процесните периоди ищецът е бил ползувател на топлинна енергия, а претендираното от него обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно, тъй като не са ангажирани годни доказателства, въз основа на които да се направи релевантен извод за неговата основателност. Като неоснователна е приета и претенцията за имуществени вреди за сумата над 215,13 лева до пълния предявен размер от 2791,77 лева.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивният съд се е задоволил с деклариране на съгласие с част от мотивите на първата инстанция, без да обсъжда и анализира доказателствата, събрани в двете инстанции. Сочи се, че от правна страна съдът неправилно е игнорирал материалноправната норма на чл.45 ЗЗД, във връзка с чл.53 ЗЗД и съответно чл.51 ЗЗД. Излага се, че основният предмет на делото е нарушение правото на ищеца да сключва договори в качеството му на потребител, като избира сам продавача на топлинна енергия и участва в определянето на общите условия по договора, без да бъде задължаван и принуждаван да сключва договор с монополиста [фирма]. Твърди се, че по този основен и главен предмет съдът е мотивирал декларативно решението си за неоснователност на иска за неимуществени вреди, а това сочи на липса на мотиви, което е съществено нарушение на закона.
По – нататък в изложението се сочат пороци на въззивното решение по иска за имуществени вреди, като според касационния жалбоподател е налице противоречие между мотиви и диспозитив. Излагат се и твърдения за пороци на решението и по претенцията на лихви.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – Д. к. за е. и в. р. – , е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Ответниците по касация – [фирма] – и С.о., не заявяват становища в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация Д. к. за е. и в. р. – намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК по претенцията за неимуществени вреди. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. По естеството си съдържанието на изложението представлява изтъкване на касационни оплаквания, които съдът може да разгледа едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, а за да стане това е необходимо касационният жалбоподател да постави в изложението си релевантни правни въпроси от материалноправно и процесуалноправно естество. В случай, че касационният съд извърши формулиране на въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, то той би нарушил принципа на диспозитивното начало/чл.6 ГПК/, както и принципа за равенството на страните в гражданския процес/чл.9 ГПК/. Във връзка с това във визираното тълкувателно решение е прието, че “Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/”, както и че “Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично”. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в частта по иска за неимуществени вреди не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
В частта на въззивното решение за имуществени вреди и за мораторни лихви върху тях касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като цената на иска под 5000 лева, а именно 2791,77 лева, съответно 64,81 лева. Касационната жалба е подадена на 03.02.2012 г., поради което следва да се приложи изменената разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК /ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./.
Поради това касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение №956/29.11.2010 г. по гр.д.№1021/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к. І—ри състав, в частта му за неимуществените вреди, по подадената от адв. И. В. – процесуален представител на С. О. Г. от [населено място], касационна жалба, вх.№1194/03.02.2012 г.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх.№1194/03.02.2012 г. подадена от адв. И. В. -. Процесуален представител на С. О. Г. от [населено място], против въззивно решение №956/29.11.2010 г. по гр.д.№1021/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к. І—ри състав, в частта му за имуществените вреди и мораторни лихви върху тях.
Определението в тази част може да се обжалва в седмодневен срок от получаване на съобщението от страните пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: