О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1124
гр.София, 09.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
трети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4805/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Я. Г. Я. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 189 от 04.02.2013 г. по гр.д.№ 2576/ 2012 г., с което е потвърдено (в обжалваната по въззивен ред част) решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 2953/ 2011 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на И. П. И. на основание чл.45 ал.1 ЗЗД сумата 5 000 лв обезщетение за неимуществени вреди.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е инкорпорирано в касационната жалба и въпросите в него се нуждаят от уточняване, при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Първият от въпросите е процесуалноправен, свързан е с допустимостта на обжалвания акт и се свежда до това, че в отклонение от принципа на диспозитивното начало съдът постановил осъдително решение извън петитума на исковата молба, защото вместо посочения от ищеца клеветнически израз, осъдил ответника за произнесен друг израз. Вторият въпрос също е процесуалноправен и касае задължението на съда да укаже на страните какви доказателствени средства да ангажират и да им даде възможност да ангажират доказателства на реципрочна основа. Касаторът поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на това основание моли обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол.
Ответната по касация страна И. П. И. не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
По допустимостта на обжалвания акт съдът дължи произнасяне и без да е сезиран изрично от страните – ако съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо, съдът е длъжен да го допусне до касационен контрол, съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г. В случая касаторът изрично се позовава на произнасяне по непредявен иск, но твърденията му не се оправдават при данните по делото. П. действие, въз основа на което се претендира да е възникнала деликтна отговорност за ответника, е направено от същия изявление в телевизионно предаване на 30.01.2011 г. Съдържанието на това изявление се свежда до това, че с контрабандните канали в Б. се занимават двама човека и че за каналът през турската граница отговаря И. П., депутат от ГЕРБ /ищецът по делото/. Това са правопораждащите фактически твърдения на ищеца, а петитумът е ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 50 000 лв – обезщетение за търпените в резултат на противоправното действие неимуществени вреди. Съдът се е произнесъл в рамките на заявените факти и отправеното до него искане, като е установил, че именно във въпросното предаване ответникът е направил изявления, които приписват на ответника извършване на контрабанда и ръководене на организирана престъпна група. Какви точно изрази е използвал ответника и дали в исковата молба тези изрази са възпроизведени с различни от реално използваните думи, е без значение за допустимостта на обжалваното решение. Правопораждащият факт, както се твърди от ищеца, е приписване на престъпление, а съдебното решение се произнася именно по съществуването на този факт. Дали установеното съответства буквално на посоченото в исковата молба, е без значение за допустимостта на иска, ако по същество съдът е достигнал до извод, че ответникът е приписал на ищеца именно твърдяното в исковата молба престъпление. В този случай няма отклонение от заявения петитум и процесуалноправният въпрос дали при наличие на такова отклонение постановеното съдебно решение се явява допустимо, е без значение за настоящето дело.
Другият формулиран от касатора процесуалноправен въпрос не обуславя въззивното решение. Въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото и писмените изявления на страните в процеса, че ответникът Я. Я. участвал в телевизионно предаване по Н. т., „Н. ч. о.“, с водещ Ц. Р.. Разисквана била темата за контрабандата в България, във връзка с която Я. направил изявление. Според него контрабандните канали в България са два – на сръбската и на турската граница, като турският канал се ръководи от ищеца И. П. И.. Съдът приел, че с това си изявление ответникът приписал на ищеца извършване на престъпление – контрабанда и ръководене на организирана престъпна група – което поведение ангажира отговорността да обезщети неимуществените вреди на визирания в изявлението ищец, доколкото такива са настъпили. Наличието на вреди съдът намерил за установено от гласните доказателства по делото, а размерът на обезщетението определил при условията на чл.52 ЗЗД с оглед конкретните установени негативни отражения върху личността на ищеца.
Нито в отговора срещу исковата молба, нито в първото съдебно заседание пред първата инстанция, ответникът е поискал ангажиране на доказателства. Във въззивното производство той не е повдигнал въпроса за допуснати от първоинстанционния съд нарушения в процеса на доказване по делото, включително за това, че не му е указано какви доказателствени средства да ползва и че не му е осигурено равно право за участие в процеса на доказване. Доводите във въззивната жалба се свеждат но неотстраняване нередовности на исковата молба, необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд и необсъждане на доводите и възраженията на ответника в мотивите към решението. Оплакванията на касатора (тогава въззивник) касаят неправилното посочване в исковата молба на предаването, в което Я. е направил изявленията, неправилно кредитиране на показанията на разпитаните по делото свидетели, неправилна оценка на приложен по делото частен документ и като краен резултат – неправилно установяване на релевантните факти. Въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата – чл.269 ГПК – и не би могъл, дори да са налице процесуални нарушения в процеса на доказване, да ги посочи в решението си, щом страната не се е позовала на тях във въззивната жалба. При това положение какъвто и отговор да бъде даден на процесуалноправният въпрос за задължението на съда да указва на страните какви доказателства да сочат, той би бил без значение за изхода от спора. По такъв въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Що се касае до доводите на касатора, че след постановяване на въззивното решение има нови обстоятелства, които сочат, че направеното от него изявление отговаря на действителността, обсъждането им е недопустимо. В отговора срещу исковата молба ответникът не е направил възражения, че не носи отговорност, тъй като изявленията му в телевизионното предаване „Н. ч. о.” от 30.01.2011 г. са верни и че ищецът действително ръководи извършване на контрабанда през турската граница. С изтичането на срока по чл.131 ГПК настъпват последиците по чл.133 ГПК, т.е. възражението за освобождаване от отговорност поради непротивоправност на деянието е преклудирано и не може да бъде разглеждано от съда. Още по-малко е допустимо това възражение да се въвежда за първи път в касационното производство.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд 189 от 04.02.2013 г. по гр.д.№ 2576/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: