О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1125
София, 01.11. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Бонева
ЧЛЕНОВЕ: М. Ф.
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 706 по описа за 2010 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. П. К. чрез адв. К. петков К. против решение № 46/04.02.2010 г. на П. окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 40/2010 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на О. съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по касация О. дирекция на МВР – П. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна.
По заявените основания за допускане на касационното О., съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба, съдът е отхвърлил иска на П. К. против ОДМВР – П. за отмяна на заповед № 3-877/14.04.2009 г. на директора, с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за увлнение” поради злоупотреба с доверието на работодателя. Съдът е приел за установено, че служителят е допуснал посоченото дисциплинарно нарушение, тъй като в периода месец май 2008 г. – януари 2009 г., използвайки служебното си качество К. е извършвала многократно справки в АС на БДС на МВР за лица, включително нейни близки, без да е имало служебна необходимост за това. Действията й са били в нарушение на Инструкция І-75/08.05.2002 г. на министъра на вътрешните работи.
От изложението по чл. 280 ГПК настоящият състав не може да направи извод, че касационната жалба следва да бъде допусната, за да бъде разрешен съществен материалноправен и/или процесуално правен въпрос.
Относно предмета на делото, доколкото самият спор не е изключен изрично от касационен контрол, единственото ограничение, е обжалваемият интерес. Така, че няма как „съществен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК да е този – „налагане на дисцилинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Законодателят с правилата по чл. 280 ГПК поставя изискване порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност/ да се дължи на дадено в него разрешение по един или повече материално-правни или процесуалноправни въпроси. Както е изяснено в ТР 1-2009-ОСГТК ВКС тези въпроси са от значение за изхода по конкретното дело, когато са обусловили решаващите изводи на съда.
Въпросът ”Дали работодателят е провел пълно и главно доказване относно установяване законосъобразността на наложеното наказание” намира отговора си при проверката за незаконосъобразност на въззивния съдебен акт. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, в което касаторът се позовава на т. 2 и т. 3 ГПК от същата правна норма, той следва да изведе онези правни въпроси /материални или процесуални/, чието разрешение от въззивния съд в противоречие със съдебната практика или поради неточно приложение на закона, е довело да приетото в атакуваното решение, че доказването на работодателя е пълно и главно.
Не е налице е противоречие с Р-341-1995-ІІІ ГО ВКС и Р-432-2000-ІІІ ГО ВКС. Въззивният съд в случая е приел, че заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание е мотивирана и е възложил доказателствената тежест за законосъобразността на уволнението на работодателя.
Хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е също неприложима Касаторът се е обосновал с необходимостта от тълкуване на въпроса „има ли продължавано нарушаване на трудовата дисциплина и момента, от който такова нарушение се прекратява и дали всяко нарушение на трудовата дисциплина следва да се приема като самостоятелно”. Той е без значение за постановения резултат, а ако е поставен във връзка с приложението на чл. 194, ал. 1 КТ, разглеждането му също не би довело до промяна на крайното решение. Наказанието е наложено на 14.04.2009 г., което значи, че за всички справки от К., извършени без служебна необходимост за времето след 14.04.2009 г., преклузивният едногодишен срок за налагане на наказанието, считано от датата на извършване на нарушението, е спазен – заповедта е издадена за нарушения в периода 01.05.2008 – 31.01.2009 г.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО О. на въззивно решение № 46/04.02.2010 г. на П. окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 40/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на О..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: