1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1125
София, 15 октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 3807 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” срещу решение № 2208 от 02.04.2015 г. по гр.д. № 14438/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 29.04.2014 г. по гр.д. № 25785/2013 г. на Софийски районен съд за признаване на незаконно и отмяна уволнението на М. Д. М. със заповед № РД 09-11 от 15.04.2013 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инженер електрически контактни мрежи/осигурителни инсталации” в Дирекция „Строителство” на ДП „Транспортно строителство и възстановяване” и присъждане на обезщетение поради незаконно уволнение в размер на 5628,60 лева за времето от 16.04.2013 г. до 16.10.2013 г. със законните лихви до окончателното изплащане.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по обуславящи изхода на делото въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: допустимо ли е въззивната инстанция да откаже откриване на производство по оспорване истинността на частни документи по чл.193 от ГПК във връзка с чл.266, ал.3 от ГПК и допустимо ли е въззивната инстанция да постанови решението си единствено на основание частни документи, които са били своевременно оспорени, но съдът не е допуснал откриване на производство по чл.193 от ГПК по тяхното оспорване или представилата ги страна не е потвърдила верността им с други доказателства; престава ли да съществува синдикална секция, чийто брой членове е по-малък от допустимия в уставите на синдикалните организации и допустимо ли е синдикалните секции да нямат свои учредителен акт или печат, редовни отчисления за членски внос към синдикалната организация, в която членува и избрано легитимно ръководство. Изложени са съображения, че поставените въпроси са решени в противоречие със задължителна за съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, която обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и че са от значение за точното прилагане на закона, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК;
Ответникът по жалбата М. Д. М. не е подал писмен отговор.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че към датата на уволнение, ищецът като председател на синдикална секция към КТ„Подкрепа” се е ползвал с предварителна закрила по чл.333, ал.3 от КТ, поради което работодателят е бил длъжен да изиска предварително съгласие от съответния синдикален орган за уволнението му. След съвкупната преценка на доказателствата, оспореният протокол от 12.04.2013 г. на общото събрание, за избор на синдикално ръководство в секцията, чийто председател е ищецът по делото, е прието, че обективира решение на необходимия брой членове на синдикалната секция за избор на неин председател, поради което процедурата не била опорочена. При липса на доказателства за дадено съгласие от синдикалния орган за уволнението, доказателствената тежест за което е на ответника, съдът е приел, че заповедта за уволнение е незаконна, тъй като според чл.344, ал.3 КТ това е достатъчно основание за отмяна на уволнението, без да е необходимо да се разглежда трудовия спор по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставените процесуалноправни въпроси обуславят крайните изводи на въззивния съд, но не са решени в противоречие с практиката на ВКС, според която всяка страна по делото може да иска събиране на доказателства и пред въззивния съд, когато не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения, на основание чл.266, ал.3 ГПК (решение № 368 от 17.12.2013 г. на ВКС по гр.д. № 2788/2013 г., ІV г.о. и решение № 243 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 976/2010 г., I г.о.). Въззивният съд е приел, че не са допуснати процесуални нарушения при първоинстанционното разглеждане на делото, тъй като доказателственото значение на оспорения частен документ следва да се преценява в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото. Протоколът от 12.04.2013 г. е частен свидетелстващ документ и няма обвързваща съда материална доказателствена сила, с оглед на което при оспорване не е необходимо откриване на производство по реда на чл.193 ГПК. В този смисъл са и представените от касатора решение № 261 от 22.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2354/2013 г., III г.о.; решение № 88 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 4766/2013 г., III г.о.; решение № 107 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 3293/2008 г., IV г.о. и решение № 448 от 05.03.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1318/2011 г., IV г.о., в които се приема, че частният свидетелстващ документ разполага с материална доказателствена сила, но само на официалния документ обвързва съда, поради което, след като го обсъди заедно с останалите доказателства по делото, по свое вътрешно убеждение, съдът може да се позове на частния документ като приеме за настъпили удостоверените в него факти. В съответствие с тази задължителна за съдилищата практика, въззивният съд се е позовал на удостоверения, издадени от председателя на Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване – Подкрепа” към КТ„Подкрепа”, според които синдикалната секция при ответника е редовно е регистрирана, поради което не е налице противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Останалите материалноправни въпроси по своето съдържание представляват оспорване на правните и фактически изводи на въззивния съд във връзка със съществуването на синдикална секция при работодателя и оплаквания по съществото на правния спор – основания по чл.281, т.3 ГПК, по които касационната инстанция може да се произнесе само ако се допусне касационно обжалване на решението по конкретно поставените от касатора въпроси.
Съществуващата непротиворечива практика на ВКС по поставените въпроси не дава основание да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд, тъй като не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В своето изложение, жалбоподателят не се позовава на влезли в сила решения, представляващи незадължителна съдебна практика по поставения въпрос и не твърди, че съществуващата практика се нуждае от осъвременяване поради промяна в законодателството или обществените отношения, с оглед на което не са налице и сочените от него основания по чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2208 от 02.04.2015 г. по гр.д. № 14438/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.