3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1125
С., 15.12.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на десети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 915/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма]- [населено място] срещу Определение № 262 от 27.09.2012 г. по т.д. № 808/ 2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане,като недопустима, касационната му жалба срещу Решение № V-81 от 07.06.2012 г. по гр.д. №644/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд. По изложените съображения, че съдът не е извършил преценка за търговския характер на делото – налице е облигационна сделка, за която се прилагат разпоредбите на ЗЗД и за определяне на делото като търговско следва да се извърши преценка на критериите, които го определят като такова, значение за което има освен качеството на страната, и дали търговска сделка е предмет на делото. Жалбоподателят поддържа, че тъй като се касае за няколко частични иска, следва да се вземе предвид пълният им размер, тъй като последиците от уважаването на частичния иск ще произведат действие относно пълния размер на вземането. Иска да се отмени обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, възразява, че частната жалба е недопустима, евентуално поддържа становище за неоснователност на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба.
С обжалваното определение състав на ВКС, ТК е оставил без разглеждане, като недопустима, касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу въззивното решение, с което е отменено първоинстанционното решение и е постановено друго, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 5000 лв. – възнаграждение за изграждане на улична канализация по Споразумение от 14.09.2009 г., 2000 лв. – възнаграждение за полагане на чакъл, 980 лв. – неустойка (частичен иск от иск за 52 500 лв.) и 2000 лв. – ДДС върху размера на цялото поето с договора задължение 10 000 лв., по съображения, че вземанията, предмет на обективно съединените искове, произтичат от търговска сделка, което определя делото като търговско и цената на всеки един от исковете не надхвърля законоустановения минимален праг 10 000 лв.
Обжалваното определение е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско, тъй като е постановено по жалба срещу решение, с което са разгледани искове по търговска сделка – въз основа на споразумение, с характер на договор за изработка (чл. 1 ал. 1 т. 14 ТЗ), страните по което са търговци и сделката е сключена с оглед осъществяване на дейността им по занятие: на ищеца по делото строително – монтажни сделки и строеж на недвижими имоти с цел продажба, на ответника по делото строително – ремонтни услуги (чл. 286 ал. 1 ТЗ). Всеки от предявените искове е с цена до 10 000 лв., поради което на основание чл. 280 ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на обжалване. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, който касае иска за неустойка с цена 980 лв., че при предявени частични искове, установеният от закона минимален праг следва да се преценява с оглед размера на целия иск. Налице е установена съдебна практика по този въпрос, която е в смисъл, че при предявен частичен иск следва не само цената на целия иск да не е до 10 000 лв., но и заявената по делото част от иска да не е с цена до 10 000 лв., тъй като това е цената на иска, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК.
По изложените съображения частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОВЪРЖДАВА Определение № 262 от 27.09.2012 г. по т.д. № 808/ 2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 300 лв. – разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: