О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1125
гр.София, 26.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1071/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Р. Г. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3973 от 05.06.2012 г. по гр.д.№ 1598/ 2011 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 32667/ 2011 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против А. „П. и.” искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 45/ 27.05.2011 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „директор на дирекция” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 6 384 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката повдига материалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС): трябва ли в заповед за уволнение по чл.328 ал.1 т.6 от КТ да бъдат посочени конкретните изисквания за образование и квалификация, променени за съответната длъжност; по целесъобразност ли взема решение работодателят за внасяне на промени в тези изисквания, или трябва да докаже обективна необходимост за това, както и кога тази обективна необходимост следва да е настъпила; трябва ли променените изисквания да са съществени за правилното изпълняване на длъжността. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и при условията на противоречива практика. Освен това поддържа, че въпросът дали измененията на изискванията за заемане на длъжността е предоставен изцяло на преценката на работодателя, има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна оспорва жалбата. Излага съображения, че при постановяване на обжалваното решение е съобразена обвързващата практика на ВКС, поради което счита, че няма основания за допускане на касационното обжалване.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд е приел (по реда на чл.272 от ГПК и чрез излагане на собствени съображения), че посоченото в заповедта – въведени изменения в изискванията за образование и квалификация за длъжността, на които работникът не отговаря – съставлява достатъчно описание на фактическото основание на уволнението. Счетено е, че няма пречка уволнението да се извърши на повече от едно основание, като в този случай на изследване подлежат всички посочени основания. Приел е за установено, че в срока на изпълнение на трудовия договор между ищцата и ответника, работодателят е въвел нови изисквания както за образование, така и за квалификация, на които работникът не е отговарял, което обосновава законност на уволнението. Изложени са доводи, че въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността е въпрос на целесъобразност, преценена от управителния орган на работодателя, която съдът контролира само при наличие на твърдения за нарушение на чл.8 от КТ. Посочено е, че уведомяването на работника за въведените нови изисквания не е елемент от фактическия състав, при който възниква правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, поради което е счетено за ирелевантно дали променената длъжностна характеристика е връчена на ищцата преди уволнителната заповед.
С оглед тези мотиви на въззивния съд не обуславя въззивното решение материалноправният въпрос трябва ли променените изисквания, въз основа на които се издава уволнителна заповед по чл.328 ал.1 т.2 от ГПК, да са съществени за правилното изпълняване на длъжността. На този въпрос не е отговаряно във въззивното решение и не това е основание за отхвърляне на предявените искове. Във въззивното производство такъв въпрос не е бил поставян на изследване, страните не са искали произнасяне по него. Съответно какъвто и да е отговорът, това би било без значение за изхода от спора, а по ирелевантен за делото въпрос обжалването не може да бъде допуснато.
Останалите поставени въпроси обуславят постановеното решение, но нямат претендираното значение по т.1 – 3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Не е налице противоречива практика по тях. Съгласно т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК е налице, когато въззивният съд е дал правно разрешение, противоположно на даденото разрешение на същия въпрос с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд. Следователно не могат да послужат като извод за наличие на противоречива практика цитираните в изложението на жалбоподателката определения на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 592/ 2009 г. и по гр.д.№ 598/ 2009 г. В решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1251/ 1997 г. не се разглежда поставеният от касатора правен въпрос – в това решение уволнението е отменено, защото работодателят е посочил в заповедта като основание липсата на квалификация, а установеното по делото е липса на нужното образование. Касае се за различна в сравнение с разгледаната в обжалваното решение хипотеза. По настоящето дело уволнението е обосновавано с променени изисквания както за квалификация, така и за образование, следователно противоречие между двата акта няма. Що се касае до решение на ОС – Хасково по гр.д.№ 594/ 2009 г., то обективира съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК и действително в него правният въпрос за надлежното мотивиране на заповед за уволнение по чл.328 ал.1 т.6 от КТ е разрешен противоположно на приетото от въззивния съд в обжалваното решение. Само че това противоречие в практиката по въпроса следва да се счита преодоляно с постановяването на решение на ВКС, ІV г.о. № 838/ 13.11.2009 г. по гр.д.№ 288/ 2009 г. В него, по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е постановил, че мотивировка в уволнителната заповед „не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа”, е достатъчна за обосноваване на фактическия състав на уволнението. Казусът е идентичен с този, при който е постановено обжалваното въззивно решение, тъй като и в настоящия случай заповедта е мотивирана единствено чрез възпроизвеждане на фактическото основание, заложено и в законовата норма. Следователно изводите на въззивния съд са в унисон с обвързващата практика на ВКС. При това е без значение, че по въпроса е имало противоречива практика. Според цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г., когато съществуващата противоречива съдебна практика е уеднаквена чрез постановяване на тълкувателно решение или решение по реда на чл.291 от ГПК и обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с уеднаквената вече практика, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване, независимо от наличието на влезли в сила съдебни решения, даващи противоречиво разрешение на същия правен въпрос.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че въпросът относно надлежното мотивиране на заповедта за уволнение по чл.328 ал.1 т.6 от КТ е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Приложените от нея решения на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 468/ 2009 г. и № 201/ 2009 г. не постановяват нещо различно. Те са издадени от същия състав на ВКС, както и решението по гр.д.№ 288/ 2009 г., което само по себе си прави трудно обосновимо твърдението за наличие на противоречия между тях. Всъщност в решението по гр.д.№ 468/ 2009 г., което се позовава и на решението по гр.д.№ 201/ 2009 г., се акцентира върху изискването заповедта за уволнение да бъде мотивирана чрез посочване на фактите, при които работодателят извежда възникването на правото за уволнение. Обаче изрично в това решение е посочено, че няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, когато тя не предполага различни фактически основания и няма нужда от излагане на допълнителни данни. Това не е в противоречие, а е в унисон с разрешението, дадено в решението по гр.д.№ 288/ 2009 г. и в обжалваното въззивно решение, съответно не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
По въпроса трябва ли да е налице обективна необходимост от промяната на изискванията за заемане на длъжността и подлежи ли тази необходимост на доказване от работодателя, противоречивата съдебна практика също е уеднаквена. Както в приложеното от касатора решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 598/ 2009 г., така и в решения на ВКС, ІV г.о. № 417/ 19.10.2011 г. по гр.д.№ 143/ 2011 г. и на ВКС, ІІІ г.о. № 321/ 31.10.2011 г. по гр.д.№ 13/ 2011 г., по обвързващ съдилищата начин е изяснено, че при въвеждане от страна на работодателя на нови изисквания за заемане на длъжността, съдът може да проверява доколко това е било обективно необходимо само с оглед преценката дали е налице злоупотреба с право. Точно по този начин е отговорено на поставения въпрос в обжалваното решение, поради което то е в унисон със задължителната съдебна практика, а не в противоречие с нея. По противоположен начин същият въпрос е разрешен в представеното от жалбоподателката решение на САС по к.гр.д.№ 635/ 2007 г., но както съдът вече изложи съображения, след като противоречивата практика е вече уеднаквена по чл.291 от ГПК, то не са налице основания по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. А относно представеното решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 4625/ 2008 г., то не разрешава правния въпрос, повдигнат от жалбоподателката. Същото разглежда спор, при който работодателят се е съгласил длъжността да бъде заета от лице с по-ниско от изискуемото образование. Съдът е извел, че при това положение трудовото правоотношение не може да бъде прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ, но не е разглеждал въпроса за обхвата на съдебния контрол върху измененията в изискванията за заемане на длъжността.
По изложените съображения не се оправдава наличието на нито една от посочените от жалбоподателката предпоставки по чл.280 ал.1 от ГПК и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3973 от 05.06.2012 г. по гр.д.№ 1598/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: