О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1125
С.,29.11.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 859 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], М. Н. Д.,Т. Н. П. и Ф. Р. Х. срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 10.04.2009г. по гр.д.№596/2008г.,с което е оставена в сила решението на първоинстанционния съд,с което е постановено на основание чл.33,ал.2 ЗС настъпването на ефекта на упражнено право на изкупуване по предявения от Ю. И. Г. срещу [фирма],М. Н. Д.,Т. Н. П. и Ф. Р. Х. чрез заместване и встъпване в правата на [фирма] в качеството му на купувач по извършена с н.а.№635,том ІV,рег.№4524,н.д.284/29.12.2001г. на нотариус рег.№405 с район на действие В. продажба,имаща за предмет притежаваните от продавачите М. Н. Д., Т. Н. П. и Ф. Р. Х. общо 864/1800 ид. части от правото на собственост върху част от производствена мелнична сграда,която се състои от три етажа и сутерен със застроена площ от 315кв.м.,ведно с принадлежащите на тази сграда идеални части от съответното право на строеж върху поземлен имот №380 по плана за земеразделяне на[населено място],[община],като бъдат изкупени тези идеални части за уговорената продажна цена от 12500лв.,която ищцата-изкупвач дължи на третото лице [фирма] заедно с разноските,направени в нотариалното производство,в двумесечен срок от влизане в сила на решението и е отхвърлен предявеният от Д. Л. К. и М. Л. К.-В. иск за изкупуване в качеството им на наследници по закон на първоначалната ищца Д. Д. Б..
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса представлява ли построеният след отчуждаването на имота по реда на ЗНЧИМП четвърти етаж от сградата самостоятелен обект и дали с факта на неговата продажба по реда на ЗППДОбП/отм./ дружеството-купувач придобива качеството съсобственик в сградата,а оттам и дали има качеството трето лице по смисъла на чл.33 ЗС,по който според касаторите е налице противоречива практика на съдилищата и по въпроса за правата на наследника по завещание в производство по чл.33,ал.2 ЗС,за който касаторите поддържат, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че е разрешаван противоречиво от съдилищата. П. и въпроса за момента на узнаване на прехвърлителната сделка от съсобственика, който желае да изкупи прехвърлените от останалите съсобственици идеални части от имота,но без да формулират въпрос,който по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК да може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По отношение наличието на съсобственост между [фирма] и другите участници в процеса,предхождащо сключването на договора за продажба от 29.12.2001г.,съдът е приел,че реституционните права на физическите лица включват реално трите етажа и сутерена на мелничната сграда,докато останалата част от сградата, представляваща новоизграден етаж към момента на влизане на З. в сила попада като дълготраен актив в имуществото на [фирма]. Тази реално обособена част [фирма] купува по договор за продажба на Б.”М. Б.”-обособена част от [фирма] през 1998г. като в подобна хипотеза няма изрична норма в закона,който да установява съсобственост върху имота на купувача по приватизационната сделка и носителите на реално право на собственост върху реституирания имот. С оглед на това е прието,че [фирма] е трето лице по смисъла на чл.33 ЗС и продажбата на идеални части от реституирания имот /трите етажа и сутерена на мелничната сграда/ може да бъде проведена само след като продавачът представи пред нотариуса писмени доказателства,че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него,че никой от тях не е приел това предложение.
И. от въззивния съд становище съответствува на указанията по приложението на материалния закон,дадени в т.1 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС,в което е прието,че ако при промяна във вида или предназначението на имота след неговото отчуждаване е било извършено пристрояване или надстрояване,в резултат на което той е увеличил размерите си,собствеността се възстановява само по отношение на тази част,която е съществувала към момента на одържавяването. В такъв случай за останалата част в зависимост от положението й спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата,респ. на някои от другите лица по чл.1,ал.2 или чл.2,ал.2 З.,които стопанисват имота при влизане на закона в сила,или се присъединява към възстановената част по силата на правилото на чл.97 ЗС,т.е. държавата би могла да запази собствеността върху надстроеното и да се разпореди с него само ако то е представлявало самостоятелен обект на право на собственост.
По отношение правото на изкупуване на починалата в хода на производството ищца Д. Д. Б. съдът е приел,че преминава към Ю. Г.,в полза на която Д. Б. се е разпоредила със саморъчно завещание,имащо за предмет притежаваните от нея идеални части от съсобствения имот. Прието е,че завещателното разпореждане включва и правото на изкупуване по смисъла на чл.33 ЗС.
Представените от касаторите с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВС и ВКС не сочат на противоречива практика по този въпрос, който в тях не е бил поставен на разглеждане. Не може да се приеме също и че въпросът за правата на наследника по завещание в производство по чл.33 ЗС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,тъй като по отношение принадлежността на правото на изкупуване разпоредбата на чл.33 ЗС е ясна и не се нуждае от тълкуване-това право принадлежи на лицето,което притежава идеална част от имота, предмет на разпоредителната сделка,в която желае да встъпи независимо от основанието,на което е придобита тази идеална част,вкл. и на лицето, което е придобило съответната част по силата на завещание. Разпоредбата не установява правило правото на изкупуване да може да бъде предмет на разпореждане,а оттам и на наследяване самостоятелно без правото на собственост върху съответната идеална част от имота.
По отношение на момента на узнаване за извършването на разпоредителната сделка,както вече беше отбелязано,в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е формулиран правен въпрос,който да може да бъде свързан с извършената от въззивния съд преценка досежно спазването на срока за предявяването на иска по чл.33,ал.2 ЗС,поради което наведените от касаторите доводи в тази насока не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Оплакванията за неправилност на постановеното от въззивния съд решение в производството по чл.288 ГПК не могат да бъдат обсъждани,тъй като сами по себе си не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 10.04.2009г. по гр.д.№596/2008г. по описа на В. окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: