О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1125
гр.София, 09.10.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 994 от 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Държавата чрез МРРБ и на К. Т. Л. срещу решение № IV с-в-26 от 11.03.2008 г. на Бургаския окръжен съд, 4 въззивен граждански състав по в.гр.д. № 698 от 2006 г., с което е отменено решение № 12 от 16.02.2006 г. по гр.д. № 97 от 2005 г. на Районен съд- Ц. и вместо него е постановено друго решение за уважаване на предявен от Е. „М” срещу М. Т. Д. , Д. Т. Л., С. Т. Г. , К. Т. Л., С. Т. Л., М. В. М., И. В. Х., Д. И. Г. , О. П. и Българската държава иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване на правото на собственост на Е. „М” върху придобити по силата на сключен с Л. съвет на ЕТД „С” ООД-гр. Царево договор от 14.11.1994 г. вещи: 1. сгради /стопански постройки/-овцеферма при помпена станция в с. П., обл. Бургаска, състояща се от голям овчарник, малък овчарник, навес между двата овчарника и овчарско масивно жилище, 2. С. път, електрификация, водоснабдяване, баня за овцете и 3. П. земя по смисъла на чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ от 7,5 дка в землището на с. П., съставляваща парцел ****, 223а, категория VI, местност „П” при граници: път, държавен горски фонд и мера.
В касационната жалба на Държавата, предявена чрез МРРБ, се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 8* от 03.10.2003 г. по адм.д. № 7* от 2003 г. на ВАС, Първо отделение, решение № Ф* от 16.04.1993 г. по ф.д. № 193 от 1992 г. на ВКС, Пето г.о. и решение № 1* от 27.10.1999 г. по гр.д. № 647 от 1999 г. на ВКС, Пето г.о., по въпроса за действието на вписването във фирмения регистър на назначения ликвидатор на ООД и въпроси от значение за точното прилагане на закона и за р. на правото.
В касационната жалба на К. Т. Л. се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК- противоречиво решаван от съдилищата въпрос и противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения № 729 от 25.05.1994 г. по гр.д. № 1* от 1993 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 1* от 16.07.2002 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. по въпроса за формата за действителност на сделката за продажба на недвижим имот от Л. съвет на организация по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответницата М. З. Б. , действаща като Е. „М” оспорва жалбите като недопустими и неоснователни.
По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: За да уважи предявения от Е. „М” установителен иск за собственост с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, въззивният съд е приел, че процесните имоти са били придобити от ищцата М по силата на договор за покупко-продажба от 14.11.1994 г., сключен с Л. съвет на ЕТД „С” ООД- в ликвидация, което е било организация по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Приел е за неоснователно възражението на ответниците за нищожност на този договор поради неспазване на нотариална форма за действителност, като се е мотивирал с това, че в случая изискуемата съгласно чл.18 от ЗС форма за действоителност на договора е писмена. Приел е за неоснователно и възражението за нищожност на договора поради сключването му от страна на „С” ООД от неупълномощени лица /председател на Л. съвет С. С. , който към момента на сключване на договора е бил назначен на тази длъжност, но все още не е бил вписан като такъв в търговския регистър/, тъй като вписването на това лице като ликвидатор на ООД в търговския регистър нямало конститутивно действие.
Така постановеното решение не противоречи на практиката на ВКС по двата посочени от касаторите съществени за делото въпроси: за формата за действителност на договор за продажба на имущество на организация по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за действието на осъществено през 1994 г. вписване в търговския регистър на ликвидатор на ООД. По първия от тези въпроси, правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.48, ал.8 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл.43, ал.2 от ППЗСПЗЗ и чл.16 от Наредбата за търговете от 1992 г. и трайната практика на ВКС, обективирана например в решение № 374 от 05.03.1999 г. по гр.д. № 19 от 1998 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 228 от 28.05.2009 г. по гр.д. № 426 от 2008 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., въззивният съд е приел, че прехвърлянето на дълготрайни активи на организации по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ се извършва от ликвидационния съвет на тези организации с писмен договор, а не с нотариален акт. Посочените от касатора К. Л. решения на ВКС № 729 от 25.05.1994 г. по гр.д. № 1* от 1993 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 1* от 16.07.2002 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о. не могат да обосноват извод за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като в тези решения ВКС не се е произнасял по въпроса за формата на сделката за прехвърляне на имущества на организации по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по който въпрос има специални разпоредби в ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ /горепосочените решения на ВКС касаят формата за действителност на договор за прехвърляне на недвижим имот между физическо лице и обществена организация и между Е/.
По втория въпрос, посочен от касатора Държавата /за действието на вписването на ликвидатор на ООД в търговския регистър/ също няма противоречие между произнасянето на Бургаския окръжен съд в обжалваното решение и двете посочени от касатора решения на ВКС. В решение № Ф* от 16.04.1993 г. по ф.д. № 193 от 1992 г. на ВКС, Пето г.о. е разгледан въпроса налице ли са основания за вписване на ликвидатор на търговско дружество, ако все още не е вписано решението за прекратяване на това дружество- въпрос, който не е разглеждан и разрешаван в решението по настоящото дело. В решение № 1* от 27.10.1999 г. по гр.д. № 647 от 1999 г. на ВКС, Пето г.о. е прието, че разпоредбата на чл.231, ал.3 от ТЗ има императивен характер, защото вписването на устав на АД има конститутивен характер. Това решение обаче е неотносимо към спора по настоящото дело, тъй като касае вписване на обстоятелства в партида на акционерно дружество, а не на ООД, каквото е бил прехвърлителя по процесния договор от 14.11.1994 г. „С” ООД. А към 1994 г. в ТЗ е налице съвсем друга правна уредба на действието на вписването в търговския регистър на обстоятелства по партида на ООД- съгласно чл.140 от ТЗ в редакцията й към 14.11.1994 г. вписването на ликвидатор на ООД няма конститутивно действие. Едва с изменение на закона, публ.в ДВ бр.58 от 2003 г. е създадена новата ал.4 на чл.140 от ТЗ, която предвижда конститутивно действие на вписването, но тъй като тази норма е материална, тя няма обратно действие. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана например в решение № 111 от 05.02.2001 г. по гр.д. № 1* от 2000 г. на ВКС, Пето г.о. В същия смисъл се е произнесъл и Бургаския окръжен съд в обжалваното решение.
Посоченото от касатора Държавата чрез МРРБ определение № 8* от 03.10.2003 г. по адм.д. № 7* от 2003 г. на ВАС не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като е практика на ВАС, а не на ВКС, както изисква закона.
Не е налице и противоречиво решаван от съдилищата въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- касаторите не са представили противоречиви решения на съдилища по горепосочените два съществени за настоящото дело въпроси, а и на настоящия състав на ВКС не е известна противоречива практика на съдилищата по тези два въпроса.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. о принцип произнасянето на ВКС ще съдейства за точното прилагане на закона и за развитието на правото, когато по поставен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос има непълна или неясна правна уредба, липсва съдебна практика или съществуващата съдебна практика следва да бъде коригирана. В случая, както бе посочено по-горе, по поставените от касаторите въпроси за формата за действителност на договора за прехвърляне на дълготрайни активи на организации по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за действието на вписването в търговския регистър на ликвидатор на ООД до изменението на чл.140 от ТЗ с ДВ бр.58 от 2003 г. има ясна правна уредба и константна практика на ВКС, която не следва да бъде коригирана.
Останалите посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК на Държавата чрез МРРБ доводи /за неправилно определен от съда обем на представителна власт на праводателите по процесния договор и за неправилно решаване, при непълнота на доказателствата на въпроса, дали процесният имот е бил включен в капитала на дружеството-праводател/ са свързани с преценката на доказателствата по делото от съда, тоест с решаващата дейност на съда, която не се проверява в производството по чл.288 от ГПК. Поради това тези доводи, които са свързани със съществото на спора и които покриват съдържанието на жалбата по чл.281 от ГПК не могат да служат като основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поради всичко гореизложено, тъй като не е налице основание по чл.280, ал.1 от ГПК, касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.
Ответницата по касационните жалби не е представила доказателства за направени от нея разноски пред ВКС, поради което такива разноски не следва да й бъдат присъждани.
Воден от горното, съставът на ВКС на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № IVс-в-26 от 11.03.2008 г. на Бургаския окръжен съд, 4 въззивен граждански състав по в.гр.д. № 698 от 2006 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.