3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1126
С. 15.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 521/2012 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение № 56 от 6.02.2012 г. по гр.д. № 856/2011 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 9.02.2010 г. по гр. дело № 2795/2009 г. на Врачанския районен съд в частта му, с която е уважен предявеният от Е. Б. М. срещу дружеството иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата 3500 лв., претендирана като обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, резултат от трудова злополука.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че материалноправните въпроси: как се определя размера на съпричиняването от страна на пострадалия при проявена от него груба небрежност по см. на чл.201, ал.2 КТ, както и размера с който в тези случаи следва да се намали съответно длъжимото се от работодателя обезщетение и за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД е налице основание за допускане на касационно обжалване. По първият въпрос липсвала задължителна съдебна практика, а вторият бил разрешен в противоречие с утвърдената съдебна практика- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът Е. Б. М. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение, Врачанският окръжен съд е потвърдил решението на първата инстанция в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Е. М. обезщетение в размер на сумата 3 500 лв. за претърпяни от същия неимуществени вреди, причинени от трудова злополука. Приел е, че злополуката е настъпила по време когато М. е бил в трудово правоотношение с дружеството, че в резултат на нея е настъпило увреждане на здравето му, причинило временна неработоспособност. Изложил е съображения, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на дружеството- работодател на основание чл.200, ал.1 КТ, като не е налице основание за освобождаването му от отговорност, тъй като не е установено увреждането да е причинено умишлено от работника. Съдът е установил, че са налице данни за проявена груба небрежност от страна на пострадалия и определеното съобразно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД обезщетение за претърпяните неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. е намалил на 3 500 лв.
Поставеният материалноправен въпрос за критериите при определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД относим към задължението на съда да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД е от значение за предмета на спора, но не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК.
Разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му е в зависимост от тези обстоятелства. Когато съдът е съобразил всички доказателства относими към реално претърпените от увреденото лице нематериални вреди, като пряка последица от увреждането, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост. В случая, с обжалваното решение размерът на паричното обезщетение е определен при съобразяване на всички доказателства относими към претърпените от ищеца нематериални вреди. Изводите на съда относно паричния еквивалент на справедливото обезщетяване съответстват напълно на разрешението на тези въпроси, дадено в ППВС № 4/68 г. и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. Ето защо обжалваното решение не е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика, тъй като подхода при определяне размера на паричното обезщетението е един и същ.
По материалноправния въпрос – при намаляване отговорността на работодателя по чл.201, ал.2 КТ как се определя размера на съпричиняването от страна на пострадалия работник с който следва да се намали съответно длъжимото се от работодателя обезщетение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По този въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС /р. № 68/1. 03. 2010 г. по гр.д. № 3456/08г., ІІ г.о., р. № 79/14.02.2012 г. по гр.д. № 673/2011 г., ІV г.о./ В тях е прието, че установяването на груба небрежност по чл.201, ал.2 КТ е предпоставка за компенсации на вините, но не е критерий за определяне на съотношението на тази компенсация, какъвто е единствено обективното съотношение в приносите, респ. този на пострадалия. В случая въззивният съд е намалил отговорността на жалбоподателя-работодател, като е приел, че пострадалият е проявил “груба небрежност”, че е налице съпричиняване на вредата от него, като размера на това съпричиняване е определил от обективния принос на пострадалия за вредата, т.е съдът се е ръководил от обективното съотношение на приносите, като е определил, че приноса на пострадалия е 1/2, с колкото е намалил отговорността на работодателя, която преценка е конкретна за всеки отделен случай. Даденото разрешение от въззивния съд не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика. След като правният спор е разрешен в съответствие с тази практика, която не се нуждае от промяна, то не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 56 от 6.02.2012 г. по гр.д. № 856/2011 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: