О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1126
гр.София, 16.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3752/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 06.02.2015 г. по гр.д.№ 722/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 17541/ 2011 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против В. Д. Д. искове за установяване съществуването на задължения за плащане на доставена топлинна енергия за период март 2002 г. – април 2008 г. в размер 6 583,86 лв, законна лихва за забава за период 01.05.2002 г. – 18.03.2009 г. в размер 2 538,21 лв и законната лихва върху 6 583,86 лв от 26.05.2009 г. до окончателното й изплащане, за които задължения е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4538/ 2009 г. на Софийски районен съд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановявайки акта си, въззивният съд е разрешил материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна В. Д. Д. оспорва жалбата и поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Счита, че в жалбата не са посочени правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, което се явява самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване.
ВКС намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Касационната жалба е подадена без към нея да е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, нито такова изложение е обективирано в самата касационна жалба. Пропускът е констатиран от въззивния съд, който е дал указания за отстраняване на тази нередовност. На 20.04.2015 г. касаторът е депозирал по делото изложение на основания за допускане на касационно обжалване, в които е изложил съображения кога даден правен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, кога по него има противоречива практика и кога е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Конкретен правен въпрос обаче не е формулиран в изложението.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, ако не се касае за нищожност или недопустимост на обжалвания акт, не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, който не е посочен от касатора, тъй като това би било в противоречие с принципа на диспозитивното начало. Ако касаторът не е формулирал такъв въпрос, искането за допускане на касационно обжалване следва да бъде отхвърлено.
По настоящето дело на касатора изрично са дадени указания да представи изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в което да изложи правни въпроси, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата, или имат значение за точното прилагане на закона развитието на правото. В изпълнение на тези указания касаторът е депозирал изложение, в което обаче не е формулирал правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно цитираното Тълкувателно решение, в този случай касационно обжалване не може да бъде допуснато, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 06.02.2015 г. по гр.д.№ 722/ 2014 г.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на В. Д. Д. 500 лв (петстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: