О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1126
гр.София, 12.10. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1008 от 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „И” О. срещу решение от 09.04.2009 г. на Софийския градски съд, В. отделение, II-А състав, постановено по гр.д. № 3* от 2006 г., с което е отменено решение от 20.06.2006 г. на Софийския районен съд, ГК, 44 състав по гр.д. № 0* от 2005 г. и вместо него е постановено решение за осъждане на касатора „И” О. да предаде на основание чл.76 от ЗС на В. И. Т. и М. Б. Т. владението върху недвижим имот-дворно място с площ от 170 кв.м., представляващо част от УПИ XVII-1306 от кв.224 по плана на гр. С., м.»Овча купел» при граници: от изток- част от УПИ XVII в кв.224, владяна от Р. Д. Б. , от запад- част от УПИ XVI в кв.224, владяна от ищците, от север- УПИ IV, собственост на ищците и от юг- част от УПИ XVII.
В жалбата се твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо и неправилно поради съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че при една и съща фактическа обстановка съдилищата дават различна правна квалификация на иска- по чл.75 или по чл.76 от ЗС. Посочени са следните решения на Софийския градски съд, в които въпросът за правната квалификация на владелческия иск бил решен противоречиво- решение от 26.06.2008 г. по гр.д. № 3* от 2006 г. и решение от 16.01.2008 г. по гр.д. № 3* от 2005 г. Освен това, според касатора, въпросът за правната квалификация на предявения владелчески иск бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата В. И. Т. и М. Б. Т. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения иск с правно основание чл.76 от ЗС, въззивният съд е приел, че към 20.10.2005 г. ищците са владяли процесното място с площ от 170 кв.м. и че на тази дата владението върху този имот им е било отнето чрез насилие /разрушаване с багер на оградата и насажденията в имота/.
Не е налице посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на СГС по гр.д. № 3* от 2006 г.: липсва противоречиво решаван въпрос за квалификацията на иска по това дело и по посочените от касатора други две дела на СГС. Обстоятелството, че при една и съща фактическа обстановка в единия случай е уважен иск с правно основание чл.76 от ЗС, а в другите случаи са уважени искове с правно основание чл.75 от ЗС не сочи на противоречиво решаван от съдилищата въпрос, тъй като квалификацията на предявен иск се определя не с оглед установената по делото фактическа обстановка /която като в настоящия случай може да е идентична с установената по други дела фактическа обстановка/, а с оглед твърденията на ищеца в исковата молба и заявения от него петитум. А в случая, ищците по настоящото дело са предявили иск с правно основание чл.76 от ЗС за възстановяване на отнето им с насилие владение /чрез разрушаване на ограда и на насаждения/, поради което и съдът се е произнесъл именно по такъв иск.
Въпросът за правната квалификация на исковете за възстановяване на отнето владение не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по този въпрос е налице ясна и пълна правна уредба в чл.75 и чл.76 от ЗС и е налице трайна практика на ВКС, която не следва да бъде коригирана.
Поради гореизложеното, не са налице основания на чл.280, ал.1 от ГПК и касационното обжалване на решението на СГС не следва да сеа допуска.
С оглед изхода на делото касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 09.04.2009 г. на Софийския градски съд, В. отделение, II-А състав, постановено по гр.д. № 3* от 2006 г.
ОСЪЖДА „И” О. със съдебен адрес: гр. С., ул.”Ц” № 3, ет.2, адв Л. К. да заплати на В. И. Т. и М. Б. Т. и двете от адрес: гр. С., бул.”О” № 48 разноски по делото пред ВКС в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.