3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1127
София, 14.12. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 629/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. К. А. чрез адвокат С. Бл. З. от АК [населено място], срещу въззивното решение № 1741 от 28.12.2009 г. по в. гр. д. № 1497/2009 г. на Варненския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касация К. К. К. и Ф. Х. К. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, И. Николова А. и К. К. К. не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 102 от 04.06.2009 г. по гр. д. № 84/2008 г. на Провадийския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявен от касатора срещу И. Н. А., К. и Ф. К. иск с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор, сключен с н. а. № 83 от 02.11.2007 г. /акт № 112/2007 г./, за покупко-продажба на 5/8 ид. ч. от недвижим имот, и в частта, с която е допусната делба на същия имот между съделители и при квоти: Н. К. К., К. К. К. и К. К. К. – по 1/8 ид. ч., и К. и Ф. К. – 5/8 ид. ч. общо. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която искът за нищожност е уважен и срещу К. К. К..
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел, че пълномощното с рег. № 89 от 30.10.2007 г. отговаря на изискванията на закона, а съдържа и изрично овластяване на пълномощника на договаря сам със себе си, поради което упълномощителната сделка е валидна и договорът за покупко-продажба е произвел присъщия му вещен ефект – да прехвърли собствеността върху 5/8 ид. ч. от имота в патримониума на купувача К. К. К., по време на брака му със съделителката Ф. Хр. К.. Приел, че удостоверяването на подписа на упълномощителката – продавача И. А., не е извършено от лице без нотариална удостоверителна компетентност. Липсват данни към датата 30.10.2007 г. новоизбраният кмет на [населено място] да е положил клетва, за да се приеме, че са били прекратени правомощията на кметския наместник Е. Николова, назначена на тази длъжност в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА и във връзка с провеждането, едновременно с местните избори, на избор за кмет на [населено място], придобило статут на кметство в съответствие с разпоредбата на пар. 13 от Заключителната разпоредба на ЗАТУРБ /ДВ, бр. 63 от 2007 г./. Ето защо след извършване на разпореждането съсобственици на имота са децата на първоначалния собственик К. К. А., починал на 09.06.1988 г., както и съпругата на купувача К. К. – Ф. К., но не и съпругата на собственика И. Николова А. – продавач по договора, чиято нищожност се е претендирала. Същевременно, като приел, че искът за обявяване недействителност на сделката не е бил насочен срещу К. К., а и той не е надлежен ответник по този иск, въззивният съд приел, че постановеното срещу него решение в тази част е недопустимо и следва да се обезсили.
Касаторът поддържа, че с обжалваното решение са разрешени определящите изхода на делото въпроси: 1. законосъобразно ли е извършването на нотариална заверка от кмет преди да е положил клетва и 2. временно изпълняващият длъжността кметски наместник, а не предвиденият кмет на кметство притежава ли нотариална компетентност. Сочи, че по тях липсва практика на Върховния касационен съд и е налице неясна норма, на която следва да бъде дадено тълкуване, затова произнасянето ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване е налице в случаите, когато решението по повдигнат от страната въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на неясни или непълни правни норми, с което ще съдейства за развитието на правото. В случая не се разкрива наличие на такова основание.
Данните по делото сочат, че удостоверяването на подписа и съдържанието на пълномощното е извършено от кметския наместник на [населено място] Н. Николова, назначена за такава /видно от заповед № 1413 от 25.09.2007 г. и трудов договор № 44 от 27.09.2007 г./ при условията на провеждане, едновременно с провеждането на местните избори, на избори за кмет на населено място, придобило статут на кметство съгласно пар. 13 от от Заключителната разпоредба на ЗАТУРБ /ДВ, бр. 63 от 2007 г./ – към датата на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните избори, приет на 27.07.2007 г., да отговаря на изискването на чл. 16, т. 1 ЗАТУРБ и да има назначен кметски наместник. Ако кметският наместник се регистрира за участие в предстоящите избори за кмет, той излиза в платен служебен отпуск съгласно чл. 47 ЗМИ и тогава кметът на общината в съответствие с чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА назначава друг кметски наместник до полагане на клетва от избрания за кмет.
Представено е решение № 274 на Общинската избирателна комисия [населено място], като извлечение от протокол № 21 от 29.10.2007 г., че за кмет на [населено място] е избран Р. И. Горанов. Липсват данни кога същият е положил клетва, а съгласно чл. 38, ал. 4 ЗМСМА пълномощията на кмета на общината, на кмета на кметството и на кмета на района възникват от полагането на клетва. Спецификата на разглеждания случай сочи, че макар да е придобило статут на кметство съгласно решение № 41-536 от 03.09.2007 г. на Общинския съвет [населено място], към датата на извършване на нотариалното удостоверяване – 30.10.2007 г., в [населено място] е имало само кметски наместник, но не и кмет – такъв орган на местното самоуправление не е могъл да съществува към този момент по силата на горепосочените законови разпоредби и представените по делото доказателства. Затова и само временно назначеният кметски наместник, но не и избраният, но неположил клетва кмет на кметството, е притежавал нотариална компетентност. В този смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение на единия от повдигнатите от касатора въпроси.
Същевременно функциите на кметския наместник се прекратяват от момента, когато новоизбраният кмет положи клетва, а данни в тази насока по делото липсват. Въпросът законосъобразно ли е извършването на нотариална заверка от кмет, преди да е положил клетва, е поставен некоректно, тъй като нотариалното удостоверяване в случая е извършено не от избрания за кмет Р. Ив. Горанов, а от кметския наместник Ел. Николова.
По тези съображения не е налице неясна правна норма, на която следва да бъде дадено тълкуване, поради което и предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1741 от 28.12.2009 г. по в. гр. д. № 1497/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: