3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1127
гр.София, 15.10.2012 г.
Върховният касационен съд, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. гр.д.N 588 описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. Д., подадена чрез адвокат Св. Б. срещу въззивно решение от 24.01.2012 г. по гр.д.№ 6151/2011 г. на Софийски градски съд, с което потвърдено решение от 23.10.2009 г. по гр.д.№ 33865/2008 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска й за присъждане на сумата 5200 евро, представлявяща обезщетение за ползване, за периода 1.08.2004 г. до 31.10.2008 г., на 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № 10, находящ се в [населено място],[жк], чл.34, ет.І, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпроса за правната квалификация на иска в противоречие с представената съдебна практика. Поддържа се, че дадената от въззивния съд квалификация по чл.31, ал.2 ЗС е неправилна, тъй като е предявен иск за присъждане на обезщетение от неправомерно поведение на ответника и правната му квалификация е чл.45 ЗЗД. Поставен е и въпросът- наличието на доказателства за правото на собственост на жалбоподателката и необсъждането им от съда като процесуално действие на съда свързано с правораздаването е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С липсата на практика по този въпрос се обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи наличието на противоречие в мотивите на въззивното решение. Според жалбоподателя въпросът на кои от мотивите съдът да обоснове решението си е от значение за точното прилагане на закони за развитието на правото.
Ответникът К. В. П. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение Софийски градски съд, като е потвърдил решение от 23.10.2009 г. по гр.д.№ 33865/2008 г. на Софийски районен съд е отхвърлил иска на жалбоподателката срещу К. В. П. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на собствената й 1/6 ид.ч. в размер на 5200 евро, за периода 1.08.2004 г. до 31.10.2008 г. Съдът е изложил съображения, че ищцата не е доказала качеството на съсобственик на процесния недвижим имот, ползването му от ответника и отправяне на писмена покана до него. Поради неосъществен фактически състав на чл.31, ал.2 ЗС е приел, че не е възникнало правото на обезщетение в полза на ищцата за лишаване от ползване на апартамента.
Поставеният правен въпрос – задължителна ли е посочената от ищеца правна квалификация на спорното право за съда не е разрешен в противоречие с трайната съдебна практика, според която посочената от ищеца правна квалификация на спорното материално право не е задължителна за съда, който сам извежда правното основание на иска от наведените в исковата молба правно – релевантни обстоятелства и заявения петитум. Съобразно тази практика съдът е квалифицирал спорното право, а изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, че е ищцата е собственица на 1/6 ид.ч. от апартамента, а на останалите 5/6 ид.ч. ответника, че не е допускана в него от ответника, както и искането – да заплати обезщетение в размер на 5200 евро, за времето през което е лишена от ползване на собствената й ид.част не дава основание за друга приложима правна норма. Представените съдебни решения № 567 от 24.11.1997 г. по гр.д. № 775/96 г. на ВКС, 5-членен състав и № 235 от 22.03.2010 г. по гр.д. № 2700/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. са неотносими към случая, тъй като касаят обезщетения за вреди от непозволено увреждане, т.е. фактическият състав на чл.45 ЗЗД, с какъвто иск съдът не е бил сезиран.
Позоваването на допуснати нарушения на съществени процесуални правила, свързани с необсъждане на доказателства от въззивната инстанция е касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е обосновано приложението на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. От изложението следва, че се поддържа твърдение за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Конкретно се сочи необсъждането на доказателства от въззивната инстанция свързани с обстоятелството, че ищцата е собственица на 1/6 ид.ч., а именно у-ние за наследници и нот.акт за дарение. Твърдението от една страна е неоснователно, тъй като въззивният съд е обсъдил сочените доказателства, като е приел, че с тях ищцата не доказва правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от апартамента, а от друга дори да бе основателно, то е касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
Наличието на противоречие в мотивите на въззивното решение също не е основание за допускане на касационно обжалване. С. от жалбоподателката противоречие в мотивите, изразяващо се в това, че съдът приел за установено, че ответникът е препятствал ползването на апартамента от ищцата и приетата от него правна квалификация по чл.31, ал.2 ЗС, а не по чл.45 ЗЗД не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като развитите доводи са по съществото на правния спор, които са извън предмета на настоящото производство.
Предвид изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.01.2012 г. по гр.д.№ 6151/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: