2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1127
[населено място], 18.11.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №841 по описа за 2010год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Николова Г. от[населено място], срещу решение от 04.11.2010г., постановено по гр.д.№254/2009г. на Окръжен съд – Разград, за потвърждаване на решение от 11.06.2009г., постановено по гр.д.№383/2008г. на Районен съд – Разград в частта, с която е осъдена да заплати на Р. А. Д. и Г. Й. П. по 1408,99лв., представляващи стойността на ПКБ, получени по наследство от Р. Д. В., съобразно наследствените им права.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата Р. А. Д. и Г. Й. П. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта за осъждане на М. Николова Г. да заплати на Р. А. Д. и Г. Й. П. по 1408,99лв., представляващи стойността на ПКБ, получени по наследство от Р. Д. В., съобразно наследствените им права. Пропускът формираната воля на съда да се отрази в диспозитива подлежи на отстраняване по реда на чл.247 от ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът М. Николова Г., за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че въпросът: може ли във въззивната инстанция да се отстранят нередовностите на исковата молба по реда на чл.129 от ГПК, е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В правомощието на решаващият състав, в качеството му на въззивен съд е да проведе производство по чл. 129 ГПК, при констатирана нередовност на исковата молба. Разрешенията, дадени с т. 4 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС не са загубили своята стойност на задължителна практика, поради това, че са насочени към разрешаване на въпроси относими общо към характера и спецификата на въззивното производство и съответно приложими и към процесуалния ред, очертан от действуващия ГПК.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 04.11.2010г., постановено по гр.д.№254/2009г. на Окръжен съд – Разград, по касационна жалба на М. Николова Г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: