О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1127
София, 26.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова
гр.дело N 1007 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от П. РБ, представлявана от П. И.-прокурор в ОП-гр.Варна, срещу въззивно решение №1174/12.06.2012 г. по гр.д.№1177/2012 г. на Окръжен съд-гр.Варна, ГО , четвърти състав.
Ответникът по касационната жалба П. А. П. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок и е процесуално допустима с оглед цената на предявения иск в размер на 15 000 лв.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІV г.о. констатира следното:
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отменил решение №2232/19.06.2011 г. по гр.д.№11423/2010 г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявения от ответника по касационната жалба иск по чл.2 ал.1т.2 ЗОДОВ за разликата над сумата 2000 лв. до размер на сумата 8 000 лв. и е осъдил Прокуратурата на РБ да му заплати обезщетение от още 6000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно обвинение по сл.дело №7007/2003 г. на О.-Варна,ведно със законната лихва от 19.02.2007 г. В останалите части, с които искът е уважен до размер на сумата 2000 лв. и е отхвърлен за разликата над 8000 лв. до размер на сумата 15 000 лв. решението е потвърдено.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е извел материалноправния въпрос за общовалидните критерии, въз основа на които следва да се прави преценката за справедливост на обезщетението за неимуществени вреди Счита,че е неправилна преценката за справедливост на въззивния съд и че са нарушени ППВС №4/1968 г.т.11 и ТР №3/22.04.2005 г. по т.д.№3/2004 г. на ОСГК т.3 и т.11 ,а така също и ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК т.19 , поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.Твърди,че съществува противоречива съдебна практика, тъй като по сходни случаи от различните съдилища се присъждат различни по размер обезщетения.Счита,че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV г.о. намира,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК тъй като по поставения въпрос, имащ значение за изхода на делото въззивният съд е направил изводи , в съответствие с посочените от жалбоподателя задължителна съдебна практика, в т. ч. ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Спазено е изискването да се направи конкретна преценка съобразно установеното по делото,както и да се мотивира наличието на причинно-следствена връзка между неправилните действия на Прокуратурата и здравословното състояние на ищеца.
Приложените съдебни решения са относими доколкото са по приложението на чл. 2 ЗОДОВ, но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка, поради което не могат да обусловят приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
В утвърдената съдебна практика се приема, че справедливото обезщетение на причинени неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическото и психическо здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай , като прецени редица конкретно съществуващи обстоятелства. Пострадалото лице следва, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай. Обжалваното решение не противоречи на задължителната практика доколкото съдът се е съобразил с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По изложените съображения ВКС на РБ, състав на ІV г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1174/12.06.2012 г. по гр.д.№1177/2012 г. на Окръжен съд-гр.Варна, ГО , четвърти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: