О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1127
София, 04.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2451 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК, вр.§74 от ПЗР на ЗИДГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Р. Б. срещу въззивно решение № 394 от 05.04.2017 г. по в.гр.д. № 294/2017 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се отменя решение № 3762 от 07.12.2016 г. по гр.д. № 8447/2016 г. на Районен съд Пловдив за отхвърляне на предявения иск от Т. Б. Г. срещу П. на Р. Б., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за неимуществени вреди в размер на 6 000 лева, като вместо това е присъдено обезщетение в размер на 1000 лева, за периода от 24.03.2015 г. до 17.11.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпроса, следва ли лицето да е привлечено като обвиняем, а впоследствие да е оправдан или наказателното производство срещу него да е прекратено, за да се ангажира отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като са изложени съображения, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, формирана с ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК, т.11 на ППВС № 4/68 г. и решения на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, както и поради значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК
От Т. Б. Г., чрез адвокат Д. Д. от АК П. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба като твърди, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване и претендира направените разноски в касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че на 24.03.2015 г. срещу Т. Б. Г. е било образувано досъдебно производство по пр.пр. № 479/2015 г. на Районна прокуратура И., за извършено от него престъпление по чл.343в, ал.2 НК. Ищецът е разпитван като свидетел в досъдебното производство, но преписката е приключила с мнение за прекратяване поради това, че не е осъществен състава на престъпление и с постановление от 17.11.2015 г. на РП И., досъдебното производство е прекратено поради липса на престъпление. С оглед данните за наказателното преследване срещу Т. Б. Г. от 24.03.2015 г. до 17.11.2015 г., през което време не е била взета мярка за процесуална принуда, но са били извършени други процесуално-следствени действия с негово участие, въззивният съд е приел, че на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, поради което предявеният иск е основателен до този размер.
При тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора материалноправен въпрос обуславя изхода на делото и крайните изводи на съда в обжалваното решение, но даденото разрешение е в съответствие със задължителната практика на Върховният касационен съд, включително и цитираното от касатора Постановление на Пленум на ВС № 4/23.12.1968 г., в което се приема, че понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, влошаване на здравословното състояние на увредения, моралните страдания, и др. Съображенията във връзка с отговора на материалноправния въпрос са доразвити в съдебната практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК, формирана с решение 187 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г. на IІІ г.о., според което държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, когато наказателното производство е било образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, тъй като лицето, срещу което е образувано наказателно производство, също търпи вреди от проведеното наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение. В съответствие с тази задължителна за съдилищата практика е разрешен поставения от касатора въпрос в обжалваното решение, в което се приема, че воденото разследване не е срещу неизвестен извършител, а срещу ищеца по делото, поради което при прекратяване на досъдебното производство поради несъставомерност на деянието, без да е повдигнато обвинение, също се дължи обезщетение. В случая, съдът е обсъдил всички доказателства от значение за определяне на конкретния размер на обезщетението и е формирал собствени изводи за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди, с оглед на което е постановил решение в съответствие с принципа на справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на съображения за необходимост да се изменени или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, не може да се приеме, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Т. Б. Г., чрез адвокат Д. Д. от АК П., е поискал разноските за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени в размер на 650 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, , състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 394 от 05.04.2017 г. по в.гр.д. № 294/2017 г. на Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА П. Р. Б.да заплати на Т. Б. Г., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Д. Д. от АК П., съд. адрес: [населено място], [улица], разноски пред касационната инстанция в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.