О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1127
гр.София, 09.10.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2994 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.12.2012г. по гр.д.№13434/2012г. на ГС София, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – А. И. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът [фирма] в писмено становище, чрез процесуалния си представител, поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение е отхвърлил исковете на А. И. срещу [фирма] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно и отмяната на уволнението извършено със заповед на изпълнителния директор от 28.02.2011г., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване то му на заеманата преди уволнението длъжност „техник” в сектор „Технологична поддръжка”, отдел „Внедряване и поддръжка на информационни и комуникационни технологии”, дирекция „Информационни и комуникационни технологии” и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на сумата 7 776 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 10.03.2011 г. – 10.09.2011
Установено е по делото, че със заповед от 28.02.2011 г. на изпълнителния директор на е прекратено трудовото правоотношение на ищеца-жалбоподател, който е заемал длъжността „техник” в сектор „Технологична поддръжка”, отдел „Внедряване и поддръжка на информационни и комуникационни технологии”, дирекция „Информационни и комуникационни технологии”. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Установено е, че служителят е заемал посочената длъжност по силата на допълнително споразумение към трудовия му договор от 13.11.2009г., а от протокол от заседание на съвета на директорите на дружеството от 17.02.2011 г. , че съветът е взел решение да промени структурата и длъжностно-щатното разписание на дружеството и в приложение към решението на съвета на директорите са одобрените от него нова структура и щатно разписание на дружеството. Прието е, че при сравнение между предходните структура и щатно разписание на работодателя от 01.11.2009 г. и новите, одобрени с горното решение на съвета на директорите, се установява, че в дирекция „Информационни и комуникационни технологии” сектор „Технологична поддръжка” към отдел „Внедряване и поддръжка на информационни и комуникационни технологии” по старото щатно разписание е преобразуван в самостоятелен отдел „Технологична поддръжка” в посочената дирекция по новото щатно разписание. В новия отдел „Технологична поддръжка” липсва длъжността „техник”, съществувала в сектор „Технологична поддръжка” съгласно предходното щатно разписание.
Съдът е изложил съображения за това, че най-близка по функции с длъжността „техник”, заемана от ищеца, е длъжността „старши техник, поддръжка на компютри” в отдел „Технологична поддръжка” на дирекция „Информационни и комуникационни технологии” (тази длъжност според новото щатно разписание не е идентична с длъжността „старши техник” в сектор „Технологична поддръжка” в посочената дирекция съгласно старото щатно разписание). Посочено е, че разликата във функциите на двете длъжности „техник” и „старши техник, поддръжка на компютри” се състои в това, че в допълнение към функциите на техника старшият техник трябва още да инсталира нови периферни устройства, да изпълнява поддържащи операции и профилактика на компютри и периферни устройства и да организира компютъризацията на работните места в предприятието. Прието е, че тези различия, които разширяват функциите на длъжността на старшия техник спрямо тази на техника, са достатъчни, за да се направи извод, че двете длъжности са различни, като е взет предвид и факта, че за длъжността на „старши техник, поддръжка на компютри” са предвидени и функции по методическо ръководство по отношение на лицата на длъжност „техник, поддръжка на компютърни мрежи”, каквито допълнителни функции не съществуват за длъжността „техник” и не се установява сходство на длъжността, заемна от ищеца преди съкращаването на щата, и някоя от длъжностите за техници по новото щатно разписание. Поради това е прието, че съкращаването на щата е реално и длъжността на ищеца е премахната.
В изложението към касационната си жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че във въззивното решение е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно как се разпределя доказателствената тежест при иск за отмяна на уволнението, какви са правомощията на въззивния съд с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК, кога е налице реално съкращаване на щата и кога е задължителен подбора – чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Представя решение от 24.02.2010г. по гр.д.№956/2009г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че числеността на персонала се установява всяка учебна година от директора на училището, решение от 11.01.2007г. по гр.д.0875/2004г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че всяка страна установява обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си, решение от 21.03.2011г. по гр.д.№952/2010г., ІV г.о., в което е прието, че въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, решение от 26.05.2010г. по гр.д.№1471/2009г., ІV г.о. на ВКС в същия смисъл, решение от 28.03.2011г. по гр.д.№1119/2010г., ІV г.о. на ВКС, в което е посочено кога следва да се приеме, че е налице реално съкращаване на щата, решение от 02.06.2011г. по гр.д.№803/2010г.,ІV г.о. на ВКС постановено по същия въпрос, решение от 29.12.2001г. по гр.д.№322/2001г., ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че подборът не е задължителен когото се съкращава единствена щатна бройка и решение от 01.02.1995г. по гр.д.№1010/1994г., ІІІ г.о. за реалното съкращаване на щата, решение от 03.07.2012г. по гр.д.№727/2011г. ІV г.о. на ВКС, в което отново е дадено определение на понятието реално съкращаване на щата. Поддържа, че по отношение на тези въпроси са налице хипотезите на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по поставените от жалбоподателя въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В съответствие с практиката на ВКС, визирана и в представените от жалбоподателя решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съдът е разпределил правилно доказателствената тежест между страните и при преценка на доказателства е счел, че е налице реално съкращаване на щата и не е необходим подбор, тъй като се закрива единствена длъжност. В изложението се съдържат съображения за неправилност на решението поради процесуалната му незаконосъобразност /твърдения за нарушаване на чл.269 ГПК /, които са основания за касационно обжалване по чл.291, ал.1, т.3 ГПК, но не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смъсила на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.12.2012г. по гр.д.№13434/2012г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: