ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1128
София, 16.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3261 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Р.-М. Х. като процесуален предстватиле на К. П. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд /ГОС/ от 21.ІІІ.2015г. по в.гр.д. № 40/2015г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] Г. не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 21.ІІІ.2015г. ГОС е отменил решението на Габровския РС от 28.ХІ.2014г. по гр.д № 1714/2014г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от К. П.С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е било налице основанието по чл.328 ал.1 т.2 КТ за уволнението на ищцата от длъжността „кондуктор”, а именно – реално съкращение на щата. Всички бройки за длъжността на ищцата са премахнати от щатното разписание преди издаването на заповедта, като част от изпълняваните от ищцата по длъжностна характеристика функции са разпределени между други длъжности в дружеството като допълнителни задължения на изпълняващите ги лица. Задължение за подбор не е възникнало за работодателя, не е налице и нарушение на чл.333 ал.2 КТ.
В изложението на касаторката по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса „налице ли е реално съкращение в щата, когато трудовите функции на съкратената длъжност системно се възлагат за изпълнение на друг работник, формално заемащ друга длъжност, но изпълнява трудовите функции на съкратената” в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
По единствения поставен от касаторката въпрос въззивният съд не се е произнесъл, тъй като той не е формирал решаващ изхода на спора извод за системно възлагане на трудовите функции на ищцата на друг работник, който формално заема друга длъжност /въведено като условие във въпроса/, но не изпълнява в действителност дейности по нея. Напротив, приетото в случая е, че част от функциите на ищцата са разпределени между други запазени по щатно разписание длъжности като допълнителни задължения на заемащите ги лица едновременно със задълженията за длъжността им до момента. При това положение не е налице основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване, което прави ненужна преценката за наличие и на твърдяните допълнителни такива в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, обективирани със сочената практика на ВКС по гр.д. № 1241/2012г. ІV ГО, по гр.д. № 1227/2010г. ІІІ ГО, по гр.д. № 5394/2013г. ІV ГО и по гр.д. № 527/2012г. ІV ГО, и на Габровския РС по гр.д. № 1720/2014г. /за останалите сочени решения по гр.д. № 1744/2014г. на Г..РС, по гр.д. № 17695/2014г. на СГС, по гр.д. № 829/2014г. на ОС Хасково и по гр.д. № 307/2014г. на ОС Кърджали няма данни да са влезли в сила, а с решението по гр.д. № 1402/2014г. на ОС Ст.З., влязло в сила, няма произнасяне по иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ – произнасянето по него е само по претенция за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ, което го прави неотносимо в случая/.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд № 57 от 21.ІІІ.2015г. по гр.д № 40/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: