ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1128
С., 29.08. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 257 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Ц. Н. К. от [населено място], приподписана от адвокат С., срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд /ВтОС/ от 09.ХІ.2010г. по в.гр.д. № 949/2010г.
Ответникът по касационната жалба ТП на НОИ-Р. В.Т. не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан в атакувания акт преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ВТОС по въззивна жалба само на ищеца е потвърдил решението на ВТРС № 618 от 28.VІ.2010г. по гр.д. № 315/2008г. /неправилно е изписана като година на делото 2010/, в отхвърлителната му част по предявения от Ц. Н.К. срещу ТП на НОИ – Р. В.Т. иск за установяване по реда на чл.1 от УУТССР на положен от ищеца трудов стаж за периодите 18.VІ.1961г. – 19.V.1962г. 01.ІV.1963г. – 09.Х.1965г., 01.ХІІ.1967г. – 28.ІІ.1968г. и 01.Х. – 06.Х.1969г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, че представените от ищеца писмени доказателства не отговарят на изискванията на чл.4 от УУТССР: разписките на листа 88-90, тъй като са съставени от ищеца, а не от предприятие, учреждение, ТКЗС или организация, фактурите на листи 91 – 93 са недостоверни, тъй като текста върху тях е изписан на бланки върху формуляр по БДС от 1977г. и 1979г., а съдържат информация за стопански операции през 1963г. и 1968г., представеният трудов договор с АПК К. освен че не е за трудов стаж като „билкозакупчик”, се отнася за период извън исковата претенция, представените извлечения от сметки на РПК К. и фактури /л.95 – 103/ са неотносими, тъй като касаят период от 1992 до 1995г., който е извън предмета на делото. При това положение е направен извод, че не е налице начало на писмено доказателство по смисъла на чл.4 ал.2 от Указа, поради което са недопустими свидетелски показания за установяване на твърденията на ищеца, които обстоятелства обуславят неоснователността на предявения иск.
В изложението на Ц. Н.К. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се твърди, че въззивният съд се произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос – установяване на трудов стаж и начало на писмено доказателство по смисъла на УУТССР в противоречие с едно решение на РС Хасково по гр.д. № 2077/2007г., за което няма данни да е влязло в сила, с ТР на ОСГК на ВС № 59/1962г. и на състав на ВС по гр.д. № 2791/1963г. ІІІ ГО. Сочи се, че въпросите за установяване на трудов стаж по Указа са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Представените от касатора писмени документи представляват начало на писмено доказателство и съдът е следвало да обсъди и свидетелските показания.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за правните му изводи и за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай в изложението на касатора не се съдържа формулиран конкретен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд по начин, попадащ в някоя от твърдяните от касатора хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК, обусловил решаващите му изводи. Изложението е бланкетно, а, както вече бе посочено, съдът не е оправомощен да извлича служебно разрешените във въззивното решение въпроси от значение за изхода на спора по делото. Следователно липсва основната предвидена в посочената разпоредба предпоставка за допускане на касационно обжалване. Следва да се отбележи, че част от релевираните в изложението съображения представляват оплаквания за необоснованост и за процесуално нарушение по смисъла на чл.281 от ГПК, но те се подлагат на преценка едва в касационното производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането му.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд № 328 от 12.Х.2010г. по гр.д. № 949/2010г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: