2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1128
София, 30.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.102010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията)ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 779/2010 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от П. М. П. против решение №114/08.03.2010г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д.№2/2010г. по описа на същия съд,с което е отменено решение от 03.01.2008г. по гр.д.№1206/2007г. по описа на П. районен съд и е постановено:отхвърля предявения от П. М. П. против Община[населено място],установителен иск за собственост с правно основание член 97 ал.1 от ГПК/отм/,с който да се приеме за установено по отношение на ответната страна,че наследниците на М. П. С. са собственици на УПИ ІХ-ГНС с площ 310 кв.м,УПИ-Х-ГНС с площ 334 кв.м и част от УПИ-ГНС с площ 145 кв.м всички в кв.84 по плана на[населено място].
В изложението си по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение,направено в края на подадената касационна жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Преди всичко в изложението на касатора липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,а такъв съгласно предвиденото в т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда,като касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото.Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението му по член 284 ал.3 т.1 от ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Наред с това ,за да формулира наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.1 и т.2 ,касаторът се позовава на произнасянето на съда-в противоречие с практиката на ВКС-решение №1013 по гр.д.№5142/2008г. по описа на ВКС,ІV отделение,което е постановено в рамките на повдигнатия спор от ВКС,когато същия е разглеждан за първи път от касационната инстанция и с това решение е постановено връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд,след което е постановено въззивното решение,предмет на настоящата касационна жалба,а във връзка с т.2 на член 280 ал.1 от ГПК,касаторът се позовава на решение по гр.д.№1206/2007г. по описа на П. окръжен съд,което е постановено от първоинстанционния съд в производството по настоящия спор.
При това положение,така посочените съдебни актове са постановени в рамките на едно и също производство от различни съдебни инстанции,даващи противоречиво разрешения по обуславящия по обуславящи изхода на делото въпроси,каквито няма формулирани от касатора в изложението му,но въпреки това следва да се отбележи съгласно приетото в мотивите на т.3 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,че приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират противоречива съдебна практика,тъй като актовете ,в които са обективирани не са влезли в сила.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №114/08.03.2010г. на П. окръжен съд,постановено по гр.д.№2/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: