О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1128
гр.София, 09.10.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3043 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 13.02.2013г. по гр.д.№15/2013г. на ОС Търговище, с което са уважени частично искове с правно основание чл.207 и 208 КТ.
Жалбоподателят – Д. Ц. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и моли да се допусне касационно обжалване.
Жалбоподателката – С. Б. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил солидарно Д. Ц. и С. Б. на основание чл.207, ал.1, т.2, във вр.с чл.208, т.2 КТ да заплатят на ищеца [фирма]- [населено място] сумата 14 944,53 лв., представляваща обезщетение за липса на поверени им СМЦ в качеството им на длъжностни лица в дружеството, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2012г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1 640, 63 лв.
Съдът е счел, че по силата на допълнителни споразумения към трудовите им договори от 31.12.2002г. и от 07.05.2001г. ответниците заемат отчетническите длъжности ”управител на склад” и ”касиер-продавач” в склад №44 на ищцовото дружество в [населено място], като при разпоредена от управителя на клона пълна инветаризация на 04.04.2012г. е констатирана липса на множество поверени им стоки на обща стойност 36 713, 69 лв. Установено е, че след компенсация с установени излишъци в размер на 1 292.74 лв., приспадане на фири в размер на 19 341,14 лв. и признаване на разход за отопление с дърва и въглища в размер на 1 135,28 лв., крайното стойностно изражение на липсата е сведено до размер на 14 944,53 лв.
Прието е, че в тежест на работодателя е да установи в исковото производство наличието на липса, като се има предвид, че инвентаризационните описи на работодателя, извън кръга на субектите по чл.4 ЗДФИ, нямат презумптивната доказателствена сила на фактическите констатации на акта за начет – чл.22, ал.5 ЗДФИ, а в тежест на отчетника е да опровергае презумпцията, че същата е причинена от него или по негова вина
Взето е предви и обстоятелството, че в конкретния случай назначеният от съда експерт е извършил проверка на всички общи и специфични първични счетоводни документи, съдържащи необходимите реквизити-искания за отпускане на СМЦ, бланки за изпращане на склад, бланки за получаване в склад, кантарни бележки, касови бележки и фактури, съставените въз основа на тях вторични счетоводни документи-стокови месечни отчети, счетоводни записвания, инвентаризационни описи и протоколи, декларации, таблици, вътрешни актове на работодателя и цялата останала документация, свързана с проведените през 2003 – 2004г. и 2009 – 2011г. предходни инвентаризации, като заключенията, както по първоначалната, така и по допълнителната счетоводна експертиза потвърждават изцяло данните от представения инвентаризационен опис. Прието е, че инвентаризациите в склада на дружеството са извършвани по определения ред от работодателя с инструкция и наредба за документооборота от 2003г., по план-график и въз основа на заповед на управителя на клона, съдържаща вида на инвентаризацията, състава на комисията и съответния срок на проверка. Установено е, че приемането на СМЦ в обекта е извършвано в момента на постъпване на стоката с документ, удостоверяващ получаването им, а за продажбите са издавани касови бележки и фактури в момента на продажбата, при спазване на принципа за прилагане на една и съща мерна единица, като преди края на всеки работен ден всички документи са изпращани по електронен път в счетоводството на клона и в централното управление, като продажбите са отчитани и в НАП чрез ЕКАФП, а след изтичане на всеки календарен месец в счетоводството на клона са изпращани разпечатки на хартиен носител за получените и продадени стоки, прехвърлени на други обекти от клона стоки, върнати палети на доставчици и стоковата налич-ност. С оглед на тези обстоятелства е прието, че счетоводството е водено в съответствие с нормативната регламентация, както и че в дружеството са създадени необходимата организация и нормални условия, включително чрез осигуряване на охрана на склада, за осъще-ствяване дейността на материално-отговорните лица.
При така събраните доказателства съдът е приел, че по време на отчетническата дейност на ответниците надлежно е установена липса на СМЦ от поверения им склад, без да е оборена презумпцията за виновното й причиняване от същите, поради което са налице предпо-ставките по чл.207, ал.1, т.2 КТ за ангажиране на пълната им имуществена отговорност.
В изложението към касационната си жалба жалбоподателят Д. Ц., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, а именно за доказателственото значение на счетоводните записвания при иск с правно основание чл.207 КТ по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Не представя решения.
Жалбоподателката С. Б., чрез процесуалния си представител, в изложение по чл.284, ал.3 ГПК поддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора, а именно за това, че съдът не е посочил “критерии за справедливост , каквито са изискванията на закона”, като е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касациионно обжалване.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че по въпросът за това, че съдът не е посочил “критерии за справедливост, каквито са изискванията на закона”, поставен от жалбоподателката С. Б. не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като същия не е съществен за изхода на спора. Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, да бъде формулиран конкретно в контекста на решаващите изводи на съда, които пряко обуславят изхода на спора, а не свързан с общите оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. В случая формулирания в изложението въпрос не съставлява такъв по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, включен в предмета на спора и обусловили правната воля на съда, обективирана в решението. Съдът не е дал разрешение на такъв въпрос със съдебния си акт и решаващата му воля не е обусловена от тях.
Не са налице и сочените и от жалбоподателя Д. Ц. основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по поставения от него въпрос. Налице е многобройна и постоянна съдебна практика относно съдебния ред за осъществяване на пълната имуществена отговорност на работника или служителя към работодателя за вреди от отчетническа дейност. Жалбоподателят не сочи в противоречие с коя практика на ВКС съдът е постановил своето решение. В трайната си практика ,изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 14.01.2010г. по гр.д.№ 3785/2008г. ІV г.о. на ВКС. Посочва се, че при възражение за намаляване на обезщетението или за освобождаване на отчетника от отговорност, в негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия, в съответствие с характера на работата (чл. 127, ал.1, т.2 КТ); да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материалните ценности. Прилагайки тази практика съдът е постановил обжалваното решение и е уважил предявения срещу жалбоподателката иск. Поддържано е от страната нарушение във връзка с възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства или с нарушение на процесуалните правила досежно разпределението на доказателствената тежест в процеса, които се квалифицират по чл. 281 ГПК, но не обосновават приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят не е развил и доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание, то следва приложената от съда правна норма, от която е изведен решаващия мотив да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда, като тези предпоставки са в съотносимост на кумулативност. Или развитие на правото като основание, за допускане до разглеждане на касационната жалба, ще бъде налице във всеки случай, когато произнасянето по конкретния, посочен от касатора, материалноправен и процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона при неяснота на правната норма или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона за да възприемат друго.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.02.2013г. по гр.д.№15/2013г. на ОС Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: