О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1128
София, 14.12.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1004 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Г. Г., З. П. Г. и Г. П. Г. , чрез пълномощника им а. Ю против решение № 723 от 26.05.2009 г., постановено по гр.д. № 350 по описа за 2009 г. на Окръжен съд В. , с което е отменено решение от 17.12.2008 г. по гр.д. № 8* от 2007 г. на Районен съд В. и е постановено друго за признаване за установено по отношение на Б. Г. Г., З. П. Г. и Г. П. Г. , че Л. И. Б. и Р. И. М. са собственици по реституция, осъществена с решение № 124 от 20.10.1993 г. на ПК-гр. Варна на 2/3 ид.ч. от реална част от 5имот № 197 по ПНИ на с.о. „В”, землището на гр. В. с площ на същата от 814 кв.м., по точки АБДЕЖЗ на скицата на вещото лице, колорирана в син цвят, като е постановено предаване владението на имота и същото решение е оставено в сила в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до пълната площ на имота от 846 кв.м. и за 1/3 ид.ч.
Ответниците по касационната жалба Л. И. Б. и Р. И. М. не са изразили становище по наличието на основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че на ищците, като наследници на И. Г. М. е възстановено правото на собственост в стари реални граници с решение № 124 от 20.10.1993 г. на ПК В. върху лозе от 2.5 дка в терен по § 4 на гр. В., м.”В”, като административния акт е постановен преди измененията на ЗСПЗЗ от 1999 г. и има конститутивен характер и е установена с експертно заключение идентичност между притежаването преди кооперирането имот и този, който е бил възстановен с решението на поземлената комисия. Имотът е бил включен в ДЗС „Д” и е бил предмет на замяна по реда на ЗТПС, което дава правото на наследниците на И. М. да претендират възстановяването му по реда на чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ. Ответниците, като наследници на П. Г. не владеят имота на правно основание, тъй като липсва документ за предоставено право на ползване на наследодателя им /който не може да бъде заместен от констативния нотариален акт № 110/1993 г. и оценителен протокол № 587 от 16.09.1993 г., в които е описано удостоверение за предоставено право на ползване № 19 от 6.12.1988 г., тъй като липсват данни относно площта на имота, по отношение на който е предоставено правото на ползване, неговата местност и граници/, а съответно не са налице предпоставките за трансформиране правото на ползване в право на собственост.
Касаторите се позовават на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като по въпроса за възможността да се оспорва валидността на учреденото право на ползване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, след като не е бил предявен отделен иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и по въпроса за възможността да се възстановява правото на собственост върху имоти, които са отнети по замяна с решение на ТПС комисия, след като този имот е бил застроен след замяната, е налице противоречие на изводите на въззивния съд с трайната каузална практика на ВКС, отразена в решение № 2* от 26.01.2004 г. по гр.д. № 2367/2002 г., ВКС, ІV г.о. и определение № 139 от 30.12.2008 г. по гр.д. № 3224/2008 г., ВКС, ІV г.о.
Първият формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правен въпрос не е разрешен противоречиво в атакуваното решение и посочения акт на ВКС. Според решение № 2* от 26.01.2004 г. по гр.д. № 2367/2002 г., ВКС, ІV г.о. единствено с иск по § 4и ПЗР ЗСПЗЗ могат да се установяват пороците на административната процедура при предоставяне право на ползване върху земеделските земи по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, водещи до нищожност на акта за учредяване на такова право, докато в случая изводите на въззивния съд са свързани с липса на акт за учредяване на право на ползване.
Определение № 139 от 30.12.2008 г. по гр.д. № 3224/2008 г., ВКС, ІV г.о. е постановено по реда на чл.288 от ГПК и засяга въпроса налице ли е празнота в законодателната уредба по чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, когато в полза на приобретателя по замяна, съответно на неговите наследници, е възстановена собствеността върху отнетите му земеделски земи. Даденото тълкуване е свързано с наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по конкретното дело при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и в този смисъл не удостоверява наличието на противоречива съдебна практика по втория въпрос по делото, което противоречие може да се обоснове само с друго влязло в сила съдебно решение.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 723 от 26.05.2009 г., постановено по гр.д. № 350 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- В.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: