О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1128
София, 24.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 22 ноември 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1306/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 123 от 15.10.2009 г. по в.гр.д. № 199/09 г. на Кърджалийския окръжен съд е отменено решение № 114 от 26.01.2009 г. по гр.д. № 1230/07 г. на Кърджалийския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на държавата, представлявана от министъра на земеделието и продоволствието/ сега министъра на земеделието и храните/, че [община] не е собственик на УПИ ХVІІ в кв. 23 по плана на [населено място], с площ 3600 кв.м. и на УПИ ХVІІІ в кв. 23 по плана на [населено място], с площ 2140 кв.м и в отменената част е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният Държавата отрицателен установителен иск за собственост. В останалата част, с която е уважен предявеният от държавата, представлявана от министъра на земеделието и продоволствието, против [община] отрицателен установителен иск за собственост на УПИ V с площ 680 кв.м, на УПИ VІІІ с площ 2046 кв.м, на УПИ ІІ с площ 4080 кв.м., всички находящи се в кв. 23 по плана на [населено място], и на имот № 022012 по КВС на [населено място] с площ 7 648 кв.м. , първоинстанционното решение е оставено в сила.
Въззивното решение в частта, с която са уважени предявените отрицателни установителни искове за собственост, е обжалвано с касационна жалба от [община], представлявана от кмета А. А. О., чрез адв. Зл. Д.. В жалбата са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение като се поддържа, че е постановено по ненадлежно предявен иск, тъй като не ставало ясно от кого е подадена исковата молба – от министъра на земеделието и продоволствието, от Министерството на земеделието и продоволствието или от Държавата, представлява от министъра на земеделието и продоволствието; исковата молба била подписана от лице без представителна власт; държавата не е била надлежно представлявана от министъра на земеделието и продоволствието, тъй като съгласно чл. 18, ал.4 ГПК/ отм./ представител на държавата по дела, които се отнасят до недвижими имоти- държавна собственост, е следвало да се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. На следващо място се поддържа довод за недопустимост на въззивното решение като постановено по недопустим иск поради липса на правен интерес от воденето на установителен иск. Изложени са и доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Формулирани са следните въпроси: по делата, които се отнасят до недвижими имоти – държавна собственост, от кого се представлява държавата – от министъра на земеделието и храните или от министъра на регионалното развитие и благоустройството; могат ли заместник- министри, които заместват министъра за един ден, съгласно негова заповед, да предявяват искове от негово име, като подписват исковата молба със запетая; ако исковата молба, с която се предявява иск от името на държавата, е била подписана със запетая от заместник министър, следва ли да се приеме, че същата е нередовна и да бъде оставена без движение; съществува ли правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, когато целените с него правни последици могат да се постигнат с осъдителен иск.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Гражданско дело № 1230/07 г. по описа на Районен съд Кърджали е образувано по искова молба, подадена от държавата, представлявана от министъра на земеделието и продоволствието, против [община] и има за предмет отричане правото на собственост на ответника върху няколко недвижими имота в землището на [населено място] и на [населено място]. Твърдението на ищеца е било, че тези имоти неправилно са били актувани като общинска собственост на основание чл. 2, ал.1 и ал.2,т.1 и чл. 3, ал.3 ЗОбС. Според изложените в исковата молба обстоятелства, касае се за земи, върху които са били разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които съгласно чл. 45, ал.10 от ППЗСПЗЗ представляват държавна собственост и стопанисването, управлението и разпореждането с тях се извършва от министъра на земеделието и горите. Исковата молба е подписана “за министър” със запетая от заместник министър Св. Б., като върху молбата има поставен щемпел, че подписва въз основа на заповед за заместване № РД 09-676 от 24.10.2007 г., която е представена по делото.
Не се оправдава от изложението в исковата молба твърдението на касатора, че не ставало ясно от чие име се предявява искът за собственост. Ясно е посочено, че ищецът е държавата, представлявана от министъра на земеделието и продоволствието. Съгласно чл. 24, ал.12 ЗСПЗЗ по дела, които се отнасят до земи от държавния поземлен фонд, държавата се представлява пред съда от министъра на земеделието и храните. Нормата е специална по отношение на тази на чл. 18, ал.4 ГПК/ отм./, регламентираща процесуалното представителство на държавата по искове, които се отнасят до недвижими имоти – държавна собственост, и изключва приложението й. Дали процесните недвижими имоти, за които е наведено твърдение, че представляват прилежащи площи към обекти на организациите по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, представляват държавен поземлен фонд, е въпрос по същество на спора. Процесуалната легитимация, а в случая – и процесуалното представителство на държавата, следват от правното твърдение на ищеца, а не от основателността на предявения иск. Следователно, този довод за недопустимост на предявения иск, е неоснователен и не обуславя допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата валидност и допустимост. Не се установява въпросът за процесуалното представителство в случая да е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с представените към касационната жалба решение, тъй като те не третират сходни хипотези.
Не сочи на вероятна недопустимост на въззивното решение и обстоятелството, че “за министър” исковата молба е подписана от заместник – министъра на земеделието и продоволствието със запетая. Съдебната практика последователно провежда разграничение между “заместване” и “делегиране” и приема, че за разлика от делегирането, заместването предполага прехвърляне на права и задължения на заместващия за определен период от време, през който титулярът не може да изпълнява правомощията си поради болест, командировка, отпуск и пр. Заместникът действува от името на замествания. В случая в самата заповед № РД-09-676 от 24.10.2007 г. е посочено, че титулярът ще отсъствува на посочената дата и във връзка с това възлага на заместник – министър Св. Б. упражняването на правомощия на министър, с изключение на изрично посочените – да подписва заповеди и трудови договори за назначаване и освобождаване на служители на Министерството на земеделието и продоволствието, както и заповеди за налагане на дисциплинарни наказания; да не упражнява правомощията за разпореждане с недвижими имоти – държавна собственост. Следователно от обема на правомощията, дадени на заместващия, не е изключена компетентността да подписва искови молби. Касаторът не сочи практика на ВКС или на съдилищата, в която се дава друга разрешение на този въпрос, поради което не е налице и соченото в изложението основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Изложеното по- горе дава отговор и на третия от процесуален въпрос, формулиран от касатора – дали исковата молба, подписана от зам.- министър е нередовна и е следвало да бъде оставена без уважение. Поради това и този въпрос не обосновава достъп до касационно обжалване.
В своята практика Върховният касационен съд последователно приема, че правният интерес от иска се преценява с оглед конкретните обстоятелства по всяко дело, като се изхожда от това дали чрез иска ищецът ще получи самостоятелна защита на правата си. Върху това акцентират представените от касаторите решения на ВКС. В тях, с оглед характера на установените по всяко дело нарушения на правото на собственост на ищците, е направен извод за недопустимост на предявените установителни искове, тъй като за да постигнат целения правен резултат – възстановяване на владението върху вещта, ищците следва да водят и осъдителен иск. Настоящият случай не е такъв. Видно от данните по делото, спорът за собственост между страните е породен съставянето на актове за частна общинска собственост за процесните имоти. Като се има предвид разпоредбата на чл. 79, ал.3 ЗДС, това обстоятелство е достатъчно да обоснове правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, при уважаване на който ще отпаднат пречките за актуване на имотите като държавни.
По съществото на спора въззивният съд е приел за безспорно установено, че процесните недвижими имоти са принадлежали на организация по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ и при това положение същественият за изхода на спора въпрос е какво имущество е било предадено на [община] от заличеното ТКЗС, за да се направи извод, че е било придобито от общината след изтичане на 5- годишния давностен срок по чл. 30, ал.2 ЗСПЗЗ. След преценка на събраните по делото доказателства е приел, че се установява предаване от ТКЗС на Общината с протокол от 11.09.1998 г. на имотите по т.4 и т.5 от исковата молба – съответно УПИ ХVІІ и УПИ ХVІІІ в кв. 23 по плана на [населено място]. За останалите имоти е намерил, че това обстоятелство е останало недоказано. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът не е формулирал правни въпроси, свързани с решението по съществото на спора. Доводите за допуснати процесуални нарушения при преценка на доказателствата и необосноваността на фактическите и правни изводи са относими към правилността на решението и не могат да се обсъждат в настоящото производство.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 123 от 15.10.2009 г. по в.гр.д. № 199/09 г. на Кърджалийския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: