О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1129
София, 12.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети ноември двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 5051/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Министерство на отбраната, представлявано от министъра на отбраната Т. Т., чрез държавен експерт-юрист А. Я., против въззивно решение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, осми състав № 846/17.04.2013 г., постановено по гр. д. № 700/2013 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Варненски районен съд, ХІХ състав № 3656/2.08.2012 г. по гр. д. № 16780/2012 г., с което е отхвърлен предявения от министъра на отбраната срещу А. П. А. иск за приемане за установено между страните, че А. П. А. ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, ап. 178, дължи на министерство на отбраната сума в размер на 9 113.63 лв., представляваща общо задължение по акт за начет рег. № 21-10-54/17.07.2006 г. на Дирекция „Ф.”-МО, от което 5 420.00 лв. главница и 3 693.63 лв. лихва за периода 22.12.2000 г.-1.02.2006 г., ведно със законна лихва върху главницата, за което е издадена заповед по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 9043/2011 г. на В., на основание чл. 422 ГПК.
С жалбата е посочено, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-чл. 281, т. 3 ГПК с уточнение: неправилно приложение на разпоредбите, уреждащи института на погасителната давност по отношение на имуществената отговорност в случаите на начетно производство.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос: При положение, че не е установено по делото на коя дата е причинена вредата от липса от коя дата започва да тече давността за търсенето й по съдебен ред-от датата на приемане на имуществото от материалноотговорното лице или от датата на установяване на липсата, а именно-входирането на акта за начет във ведомството. Въпреки че по делото е ясно, че не е установена датата, на която е причинена процесната вреда, съдът е приел, че началният момент, от който е започнала да тече давността е датата, на която отчетникът е приел имуществото, а не датата, на която вредата е установена по надлежния ред, а именно-датата на входиране на акта за начет във ведомството.
За ответника по касация А. П. А. е подаден писмен отговор на жалбата чрез процесуален представител адвокат Б. Н. Д.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и като неоснователна. Позовава се на трайна съдебна практика по повдигнатия с изложението въпрос и прилага копия от Р. № 1466/5.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5242/2007 г., ІV г. о. и Р. № 415/16.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5768/2007 г., ІІІ г. о. Претендира разноски за касационната инстанция с приложен списък по чл. 80 ГПК.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК задължително трябва да отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСТК за посочване на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с въззивното решение и е обусловил правните извода на съда.
В конкретния случай с изложението е формулиран въпрос, касаещ възражението на ответника за погасяване на иска по давност, при положение, че решаващият правен извод по спора и на двете съдебни инстанции е за неоснователност на предявения иск, поради недоказването му.
Не са налице и специалните изисквания на основанието за допустимост по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, така както е разяснено с т. 4 на цитираното тълкувателно решение. Разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗДВФК не е непълна, неясна или противоречива и не се нуждае от тълкуване и по прилагането й е създадена трайна съдебна практика.
Независимо от изложеното, становището на въззивния съд по възражението за изтекла погасителна давност не може да бъде споделено /правилно се е произнесъл по него първоинстанционния съд/. Произнасянето по това възражение от въззивната инстанция, обаче, не е от решаващо значение за изхода на делото, предопределен от отхвърлителния резултат по иска по съществото на спора.
Ето защо Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, осми състав № 846/17.04.2013 г., постановено по гр. д. № 700/2013 г. по касационна жалба на ишеца Министерство на отбраната.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: