О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1129
София, 26.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 3579/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение №29/10.03.2015 г. по в. гр.д. №15/2015 г. на Варненския апелативен съд , което е обжалвано с касационна жалба от Комисията за незаконно отнемане на имущество , представлявана от председателя П. Г. Д.
С обжалваното решение е потвърдено решение №43/14.11.2014 г. на Търговишкия окръжен съд по гр.д. №155/2014 г., с което Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество като правоприемник на КОИППД е осъдена да заплати на П. К. С. от [населено място] сума в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди , настъпили вследствие на незаконосъобразни действия на комисията – завеждане на гражданско дело №302/2009 г. на ОС, Т. с искане за отнемане на имущество по ЗОПДИПППД, ведно със законната лихва от 26.06.2014 г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноски.
С касационната жалба е представено Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба П. К. С. не взема становище относно допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК.
Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК.
В представеното Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът е формулирал три въпроса по отношение на които счита, че е изпълнено допълнителното основание по чл. 298,ал.1,т.3 ГПК, а именно :
1.Приложима ли е разпоредбата на чл. 2а ЗОДОВ, визираща вреди от приложението на ЗОПДНПИ за вреди от приложението на ЗОПДИППД /отм./
2.Има ли обратно действие нормата на чл. 2а от ЗОДОВ?
3.Каква е правната квалификация на иска за обезщетяване на вреди от приложението на ЗОПДИППД .
Във въззивното решение е прието , че с изменението на ЗОДОВ / ред. Д.в. бр.38/2012 год. в сила от 19.11.2012 г. , отговорността на комисията като субституент на държавата е изведена в изрична разпоредба чл. 2а ЗОДОВ.При тази изрична разпоредба, влязла в сила преди образуване на производството по делото / исковата молба е депозирана в съда на 15.10.2015 г./ по претенцията за защита на определени материални субективни права, касаещи действията на комисията за периода от 2009 г. до 2013 г. иска следва да се квалифицира по чл. 2а, а не по чл. 1 ЗОДОВ.Съгласно тази разпоредба държавата отговаря за вредите причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове действия и бездействия на органите и длъжностните лица по закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.
Така поставените въпроси нямат обуславящ изхода на спора характер, доколкото касаят единствено правилността на правната квалификация на предявения иск, а не неговата основателност.Дори да се приеме, че възприетата от въззивната инстанция правна квалификация е неточна доколкото в случая е претендират вреди от действията на комисията извършени преди изменението на ЗОДОВ /Д. В. бр.38/2012 г./ от приложението на ЗОПДИППД /отм./,това не се отразява на решаващите изводи на съда относно основателността на заявената претенция, както и на процесуалната допустимост на решението.Последното е така, доколкото и преди цитираното изменение на ЗОДОВ е предвидена защита / съществува иск/ с който лицето , което е претърпяло вреди от действията на Комисията, може да защити своите права като претендира съответното обезщетение/виж определение №305/2014 г. по ч.гр.д. №2099/2014 г., ІІІ г.о ВКС, постановено по чл. 274,ал.3 ГПК и имащо задължителен характер по отношение на разрешения с него правен въпрос, на което се позовава и въззивният съд./
Отделно от това допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК в случая не може да е налице, предвид съществуването на визираната задължителна практика.
Посочените във втората част на изложението „въпроси” под №4,5 и 6 не са формулирани като такива, поради което не следва да се разглеждат в настоящото производство по допустимост на касационното обжалване.
Извън горното следва да се посочи, че с обжалваното решение въззивният съд е присъдил обезщетение само за онези вреди, за които с оглед данните по делото е приел, че се намират в причинно – следствена връзка с воденото срещу ищеца производство по ЗОПДИППД като при определяне размера на дължимото обезщетение са обсъдени относимите към този размер обстоятелства с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №29/10.03.2015 г. по в. гр.д. №15/2015 г. на Варненския апелативен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: