4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1129
София, 29.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и пети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №410/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№348/27.01.2012 г., подадена от ответника по исковата молба – А.по в. – , против въззивно решение №114/13.12.2011 г. по гр.д.№255/2011 г. по описа на Разградския окръжен съд.
С обжалваното решение въззивната инстанция е потвърдила решение №86/03.9.2011 г. по гр.д.№271/2011 г. по описа на Кубратския районен съд, с което е отменена заповед №ЧР-01074/28.3.2011 г. на изпълнителния директор на А. по в., с която на С. В. С. от [населено място], област Р.,, в качеството й на служител на длъжност “главен специалист” в Служба по вписванията – [населено място], е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”.
Въззивната инстанция е приела, че не са налице писани правила, такива технически и технологични, възлагащи в тежест или отговорност на ищцата да използва на възможност за регистриране на постъпилите на 31.01.2011 г. сделки от друго работно място. Прието е също така, че не се установява фактическия състав на нарушението по чл.187, т.3 КТ, при който служителят да е допуснал виновно неизпълнение на безспорно възложената му работа, както и виновно да не е спазил технически и технологични правила. Съдът е стигнал до извод, че обективно служителката не е могла да изпълни задълженията си на 31.01.2011 г. в пълен обем, но това неизпълнение е по причина, която е обективен характер – техническа неизправност в компютърната система на СВ – [населено място], и изключва субективното отношение на служителя. В решението на въззивната инстанция се сочи и недоказване от страна на работодателя на посоченото в заповедта за дисциплинарно наказание неизпълнение на заповед №01-269/27.02.2009 г., на основание чл.187, т.10 КТ. Отчетен е и фактът, че след като е констатирала неизправността на системата, служителката е уведомила за нея съдията по вписванията, чиито непосредствени разпореждания изпълнява, така и служителите, определени за извършват техническите действия по отстраняване на възникналите проблеми при работата с информационна система “И.”, като след уведомяването е била на разположение и в готовност да изпълни всяко дадено от тях указание за действие, , каквото на практика за деня, до края на работния ден, не е имало, а нов компютър й е бил осигурен едва на следващия ден.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя материалноправния въпрос – “Извършеното от служителката деяние от обективна страна характеризира ли се с признака “противоправност” и в процесния случай налице ли е обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, съгласно даденото в чл.186 КТ легално определение на понятието “нарушение на трудовата дисциплина”. Като основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата по касация С. В. С., посредством процесуалния си представител адв.К. М., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок.
Изложението на касационния жалбоподател обаче не съдържа въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и в съответствие с приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която “Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение….”. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос е фактически, тъй като визира конкретното правоотношение, зададен изцяло с оглед личното поведение на служителката в случая. Освен това следва да се отбележи, че решаващият извод на съда е за липсата на технически и технологични правила, възлагащи в тежест или отговорност на ищцата да използва възможността за регистриране на постъпилите сделки от друго работно място, като въз основа на това са изградени и останалите изводи. Поради това дори и въпросът да се приеме като правен, а не фактически, той не обуславя изхода от спора.
Поради въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационното обжалване.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба деловодни разноски в размер на 100 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №114/13.12.2011 г. по гр.д.№255/2011 г. по описа на Разградския окръжен съд, по касационна жалба, вх.№348/27.01.2012 г., подадена от ответника по исковата молба – А. по в.– .
ОСЪЖДА А.ПО В. – , [улица], да заплати на С. В. С., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Р., деловодни разноски в размер на 100/сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: