О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1129
гр.София, 09.10.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N3157 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 20.01.2013г. по гр.д.№ 10491 / 2012г., с което ГС София е уважил предявените от Й. В. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и е отхвърлил исковете по чл.344, ал.1, ал.2 и 3 КТ.
Жалбоподателят – [фирма], чрез процесуалния си представител, поддържа че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въприси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противорчево от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи като основания за допускане на касационното обжалване разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е уважил предявените от Й. В. искове срещу [фирма] с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и е отхвърлил исковете по чл.344, ал.1, ал.2 и 3 КТ.
Установено е по делото, че между страните е бил сключен безсрочен трудов договор, който е прекратен със Заповед №12/31.12.2011г. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Съдът е изложил съображения, за това, че подадената от ищеца молба на 01.07.2011г. за прекратяване на трудовия договор считано от 31.12.2011г. не може да бъде разглеждана като такава по чл.325, ал.1 КТ, тъй като на това предложение не е прието от работодателя. Изложени са съображиня за това, че молбата на ищеца – ответник по жалба, е предадена на работодателя в същия ден, в който е написана – 01.12.2011г , а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, обективираща насрещното изявление на работодателя, е направен опит да бъде връчена на работника след 1 месец. С оглед това въззивната инстанция е приела, че не са налице предпоставките на чл.325, т.1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по взаимно съгласие и това прави заповедта от 31.12.2011г незаконосъобразна и като такава същата следва да бъде отменена. Прието е, че с отправянето на писмената молба следва да се счита, че е спазена писмената форма за прекратяване на трудовия договор съгласно чл.335, ал.1 КТ и последицата от отправеното предизвестие или прекратяването на трудовото правотношение на основание чл. 335, ал.1, т.1 КТ настъпва с изтичането на срока на предизвестието или това е 31.12.2011г. Посочено е, че тази последицата настъпва без нарочен акт от страна на работодателя, поради което с изтичане на срока на предизвестието, считано от 03.01.2012г / вторник/ правоотношението между страните е прекратено. Правото на възстановяване на предишната работа предпоставя трудово правоотношение, което би продължило да съществува, ако не беше незаконното уволнение. В случая ищецът е прекратил трудовия договор с ответника на основание чл.326, ал.1 КТ с писмено заявление, получено от работодателя, които факт не е спорен и се установява от подписа на представляващия работодателя. Прието е, че трудовото правоотношение между страните не би продължило да съществува и да не беше извършено от жалбоподателя – работодател незаконното уволнение. При това положение съдът е счел, че ищецът няма право на възстановяване на предишната му работа и не му се дължи заплащане на обезщетение по чл.225 КТ.
В изложението към касационната жалба жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния си представител, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване, посочва, че с решението е даден отговор правен въпрос, а именно относно действието на заповедта по чл.325, ал.1, т.1 КТ и чл.326, ал.1 КТ- констативно или конститутивно, относно момента на прекратяване на трудовия договор с оглед разпоредбата на чл.335, ал.1, т.1 и 2 КТ – с предизвестие и без предизвестие, как следва да се тълкува молба за прекратяване на трудовия договор в който не е посочено основание. Поддържа, че по отношение на тези въпроси и налице основание по чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 13.05.2010г. по гр.д.№1109/2009г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че ако на предложението по чл.325 КТ не бъде отговорено в седмичен срок, то се счита за неприето, решение от 19.01.2009г. по гр.д.№704/2005г., ІІІ г.о. на ВКС в същия смисъл, решение от 18.12.2003г. по гр.д.№589/2003г. на ОС Смолян, в което е прието, че отправено предизвестие до работодателя може да се оттегли без съгласие на последния до момента на получаването му.
При тези данни Върховният касационен съд намира, че искането на жалбоподателя за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1- 3 ГПК, тъй като с въззивното решение бил разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, е неоснователно. По въпросите, свързани с приложението на чл. 234 КТ и на чл. 325 КТ съдебната практика е ясна и непротиворечива и не се нуждае от промяна или тълкуване, включително изразена в постановени по реда на чл.290 ГПК решения от 21.02.2012 г. гр. дело № 278/2011г., ІV г.о. на ВКС и от 23.01.2013г. по гр.дело № 82/2012 г., ІV г.о на ВКС. В същата се приема, че несъвпадането на волята на страните относно датата на прекратяването на трудовия договор означава липса на взаимно съгласие. Посочва се, че ако има постигнато съгласие, заповедта за прекратяване на трудовия договор може да бъде издадена и по – късно и тя има само констативен характер. Прието е също така, че при отправяне на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, когато правото да се прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, като ако бъде издадена наред с това и нарочна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, , тя има само декларативен, а не конститутивен ефект. От датата на връчването й не възникват права и задължения, нито тази дата има значение за преценка наличието на основанията, поради които е извършено уволнението. Не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като дадения в решението отговор на поставените въпроси не е в противоречие с трайната и задължителна практика на ВКС, която следва да е намерила израз в тълкувателни решения на съда или в решения по чл.290 ГПК, какви не се сочат от жалбоподателя.
Жалбоподателят не твърди да е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че съществуваща такава е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1,т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване на основание.
Направените в жалбата оплаквания касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на доказателствата по делото, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия материален закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на материалния закон. Не е налице и хипотеза, в която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма, което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.01.2013г. по гр.д.№ 10491 / 2012г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: