3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
С., 01,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №16/13 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Д. „З.” – [населено място] срещу определение №992 от 01.11.12г. по ч.т.д.813/12г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба – Р. Я. В. не е заявила становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане частната касационна жалба на настоящия жалбоподател против определение №384 от 02.07.2012г. по гр.д.838/2012г. на Великотърновски окръжен съд, като е приел, че предявените искове са с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол.
Производството е било образувано по заявление на ДФ „ З.” против Р. Я. В. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417,т.2 ГПК за заплащане на сумата 5520лв. – главница и лихва в размер на 1318.44лв. за периода 27.11.2009г. – 28.03.2012г. – съставляващи претендирано вземане по договор за предоставяне кредит на животновъдите за закупуване на фураж и фуражни компоненти.При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/21.12.2010г./, законосъобразно съставът на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената касационна жалба. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на всеки един от исковете до 10000лв. по търговски спорове, което води до извод, че въпреки възникналото право на касационно обжалване преди изменението на процесуалния закон, поради незабавното действие на новата процесуална норма, висящите касационни производства подлежат на прекратяване.
Жалбоподателят е мотивирал своето оплакване за неправилност на изводите на състава на ВКС, ІІт.о. с това, че ДФ „ З.” осъществява функции на държавата в областта на подпомагане на земеделските производители, не реализира печалба, финансира се от държавния бюджет, актовете му подлежат на обжалване по административен ред, поради което няма качеството на търговец, а дейността му в този случай на предоставяне на средства за подпомагане не съставлява търговска сделка по смисъла на чл.1 ТЗ.
Оплакването е неоснователно.
Вземането на заявителя, в случая, както бе посочено, произтича от договор за предоставяне кредит на животновъдите за закупуване на фураж и фуражни компоненти. Този договор е сключен съгласно чл.12, ал.7 Закон за подпомагане на земеделските производители/ ЗПЗП/.Съгл. чл.11 ЗПЗП, ДФ „З.„ подпомага земеделските производители и изпълнява функциите на „ А. С.”, като за възникналите вземания във връзка с договорите, фонда може да се снабди със заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК –чл.27, ал.2 ЗПЗП. Подпомагането, осъществявано по реда на ЗПЗП, се предоставя на земеделските производители, включително за производство на преработена и непреработена продукция с цел продажба – чл.1. Земеделски производители по смисъла на закона са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена животинска и растителна продукция, предназначена за продажба- пар.1, т.1 ДР ЗПЗП, като всички производители, подпомагани от закона, се вписват в специален регистър на З. –чл.7 ЗПЗП.Предоставянето на държавното подпомагане по ЗПЗП е във връзка с изпълнението на търговска дейност – продажба на стоки собствено производство по чл.1, ал.1, т.2 ТЗ.И макар че, съгласно чл.2, т.1 ТЗ, физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност не са търговци, то доколкото те осъществяват дейност по производство на растителна и животинска продукция, предназначена за продажба, която е обект на държавно подпомагане при определени в специалния закон условия, то тези лица следва да се считат за търговци, образували предприятие по смисъла на чл.1, ал.3 ТЗ. В този смисъл производствата по ГПК, свързани с вземания, произтичащи от неизпълнение на договори за подпомагане на земеделските производители за производство и продажба на стоки имат характер на търговски дела.В този смисъл е и практиката на ВКС, ТК- както определение по ч.т.д. 395/12г. на ВКС, ТК, І т.о., така и оставилото го в сила по реда на чл.274, ал.2 ГПК, определение №638/12г. по ч.т.д. №575/12г. на ВКС, І т.о., чиито мотиви настоящият състав напълно споделя.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №992 от 01.11.12г. по ч.т.д.813/12г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: