О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 10.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.02.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 89 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Н. А. ЗА ПРИХОДИТЕ-ДИРЕКЦИЯ ”Ч”, гр. С. против определение № 749 от 23. 12. 2009 год., постановено по ч.т.д. № 726/2009 год. на тричленен състав на ВКС, първо търговско отделение, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба на настоящия жалбоподател, против въззивно определение на Плевенския окръжен съд № 536 от 18.06.2009 год., по ч.гр.д. № 498/2009 год..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.274, ал.3,т.2 ГПК, поради което се иска отмяната му. Частният жалбоподател поддържа, че доколкото създаденото с процесуалноправната уредба на действащия ГПК касационно производство, към която чл.274, ал.3 ГПК препраща, е факултативно, то съдържащите се в т.6 на ТР №1 /2001 год. на ОСГК указания, на които предходният тричленен състав на ВКС се позовава в случая са неприложими и не могат да обосноват отказ от разглеждане на частната жалба по същество, щом предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК са налице, както това изрично е прието в определения на ВКС: № 26/ 15.01.2009 год. по ч.т.д. № 545/2008 год. на ТК и № 394 от 01.12.2008 год., по ч.гр.д. № 1602/2008 год. на ІV-то г.о на ВКС, приложени по делото.
Ответната по частната жалба страна не е възразила по основателността и по реда на чл.276 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК , намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на І-во отделение на ВКС, Търговска колегия е приел, че постановеното от Плевенския окръжен съд определение по ч.гр.д. № 498/2009 год., с което след отмяна на първоинстанционно определение на Плевенския районен съд от 29.04.2009 год. по гр.д. № 2625/2009 год., на осн. чл.389 ГПК е допуснато обезпечение на предявения от П. В. А. против ДФ”З”, гр. С. отрицателен установителен иск, чрез налагане обезпечителна мярка- спиране на изпълнението по изп. д. № 360/2006 год. на ДСИ при Добричкия районен съд при внесена от молителя гаранция, поради своя привременен и несамостоятелен характер не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на последващ инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Определението е правилно.
Въззивното определение на ПОС, предмет на подадената от А. за държавни вземания, чийто правоприемник по силата на § 36, ал.1 от ПЗР на ЗИДДОПК е НАП, частна жалба вх. № 4604/03.08.2009 год. /стр.4 от в.ч.гр.д. № 656/2009 год. на Великотърновския апелативен съд/ не е от категорията съдебни актове, за които законодателят изрично и изчерпателно е предвидил, че подлежат на съдебен контрол пред ВКС по реда на чл.274, ал.3,т.1 и т.2 ГПК.
Като е отменил определението на Плевенския районен съд, постановено в обезпечителното производство по реда на чл.389 и сл. ГПК и е допуснал обезпечение на предявения иск, основан на чл.124 ГПК въззивният съд всъщност се е произнесъл както по законосъобразността на обжалвания пред него съдебен акт на първоинстанционния съд, така и по същество на направеното от заинтересуваната страна искане, основано на чл.389 и сл. ГПК, поради което постановеното въззивно определение няма преграждащ за развитие на производството ефект по см. на чл.274, ал.3,т.1 ГПК.
Съобразени , пък, характера на въззивното определение на ПОС и целта на самото обезпечително производство, обосновават правен извод, че процесното определение не може да бъде възприето и за попадащо в обхвата на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, като „дало разрешение по същество на друго производство”.
Следователно обстоятелството, че определенията, постановени в обезпечителното производство, са неотносими към предмета на самия правен спор и с оглед целта на последното са предназначени единствено да гарантират изпълнение на съдебното решение от исковия процес, разрешаващо го със сила на пресъдено нещо, обосновава правен извод, че тази категория определения имат съпътстващ, привременен а не решаващ характер и касационният контрол по отношение на тях е недопустим, освен когато са постановени за първи път от въззивния съд., какъвто не е разглежданият случай.
Затова, като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения предходният тричленен състав на ВКС,ТК правилно е приложил процесуалния закон.
Доколкото създадената с действащия ГПК процесуална уредба на обезпечителното производство е аналогична на тази по отменения ГПК, то следва да се приеме, че дадените с т.6 на ТР на ОСГК №1 /2001 год. задължителни за съдилищата указания не са загубили своето значение и цитираната в частната жалба съдебна практика на отделни състави на ВКС в противен смисъл, е правно ирелевантна.
Водим от горното, настоящият тричленен състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн. чл.274, ал.2,пр.ІІ ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение на № 749 от 23.12.2009 год., постановено по ч.т.д. № 726/2009 год. на тричленен състав на първо търговско отделение на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: