О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 13.03. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №954/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. М. и Г. К. М., [населено място], подписана от пълномощника им адвокат С. В., срещу решение №6170 от 13.09.2012г. по гр. дело №8579/2011г. на Софийския градски съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателите са сочат доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси при наличие основанията на чл.280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.Твърдят, че искът за делба е предявен четиринадесет години след установяване на владението върху имота и то не е изгубвано за повече от шест месеца, нито пък давността е прекъсвана по някой от установените в закона способи.Касаторът М. не е предприемал действия да се снабди с нотариален акт, но това не е пречка да придобие имота по давност, а останалите сънаследници не са оспорвали владението. Твърди се, че следва да се допусне касационно обжалване във връзка със създадената конкуренция на права между правото да се иска делба на съсобствен имот и придобивната давност. В редица случаи се злоупотребява с предоставената от законодателя възможност и след отпадане срока за приемане на наследството, се завеждат искове за делба срещу сънаследници, които отдавна са установили владение върху имота. ВКС следва да внесе яснота в подобни случаи и правото да се иска делба да не надвишава срока на придобивната давност, определена в закона и заявена от владелеца с възражение по предявен срещу него иск. Прилагат две съдебни решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба А. Д. М. оспорва същата в писмено становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение от 24.02.2011 г. по гр. дело №34140/2009 г. на Софийския районен съд. С първонстанционното решение е допусната делба при квоти по 1/3 между А. Д. М., малолетен, действащ чрез законния си представител К. С., В. Д. М. и Г. К. М. на недвижим имот – дворно място и посторената върху него полумасивна жилищна сграда, находящи се в [населено място], [улица]. Въззивният съд е приел, че Г. М. не е доказал да е придобил имота по давност чрез явно и непрекъснато владение, установено след смъртта на общия наследодател на страните Л. М., поч.1995г. и оставила за наследници по закон своите синове – К., поч.2007г./баща на Г. М./ и Д., поч.2008г. /чичо на същия/. След смъртта на баба си Г. М. е живял в имота със семейството си, но не е упражнявал владение срещу преките наследници на баба си, в т.ч. баща му, а впоследствие и срещу ищеца А. М. – наследник по закон на чичо му Д..
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В първата част на изложението не са формулирани конкретни правни въпроси, за които да се приеме, че са обусловили изхода на делото и са решавани противоречиво от съдилищата, съгласно приложените две решения на ВКС. Налице са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на изводите на въззивния съд въз основа на събраните доказателства. Тези оплаквания не могат да обосноват допускане касационно обжалване на решението в производството по предварителна селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. От друга страна в решение № 508/2003г., І г.о. е прието, че сънаследник придобива по давност наследствен имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници. В решение №1132/1999г., V г.о. пък е прието, че с изтичане на десет годишния срок на владение върху имот, собствеността се придобива от владелеца, без да е необходимо той да предприема действия по издаване на констативен нотариален акт. Решаващите изводи на въззивния съд са за недоказаност на упражняване владение върху имота в изискуемия срок по чл.79,ал.1 ЗС, т.е. за недоказано в процеса възражение за придобивна давност, а не за това, че касаторът не се е снабдил с консативен нотариален акт за собственост. Повдигнатите въпроси в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, също не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложените доводи за приложимостта на това основание, не покриват изискването разглеждането на тези въпроси да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и създаване на съдебна практика по прилагане на непълна или неясна правна норма. Това е така, защото от една страна решаващите мотиви не касаят упражняването в процеса на възражението за придобивна давност, а от в случая даденото разрешение относно конкуренцията на права в делбеното производство съответства на установената съдебна практика. Според нея този, който основава правото си на собственост на придобивна давност следва да докаже, че е владял срещу собственика в изискуемия от закона срок. Дали сънаследник ще предяви иск за делба след изтичане на десет години от установяването на владението от другия сънаследник или не, то последният разполага с процесуални права за установяване на твърдяното от него еднолично право на собственост. Доводите, че предявяването на иск за делба от един съсобственик срещу този, който владее съсобствения имот за себе си, следва да се ограничи със срок, не могат да обусловят приложимост на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Това е въпрос на законодателна уредба, а не на развитие на съдебната практика.
С оглед изхода на производството и приложения договор за правна защита, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 750 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №6170 от 13.09.2012г. по гр. дело №8579/2011г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА В. Д. М. и Г. К. М. да заплатят на малолетния А. Д. М., чрез неговата майка и законен представител К. С., разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 750 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: