О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
гр. София, 14.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 2196 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Г. П. Ч. и Р. А. Ч., двамата от [населено място], с вх. № 1733 от 19.02.2018 год., против определение № 11 от 26.01.2018 год. по ч. гр. д. № 3646/2017 год. на ВКС, І г. о., с което са върнати подадените от тях „жалба спешен сигнал” и частна жалба от 15.12.2017 год. срещу определение № 224 от 23.11.2017 год. на същия състав по същото дело.
Постъпили са допълнения към горната частна жалба вх. № 2525 от 12.03.2018 год. и т. н. „спешен сигнал”, постъпил с вх. № 3084 от 23.03.2018 год. с описани приложения.
И в частната жалба, и в допълненията към нея, жалбоподателите Ч. поддържат становище по същество на спор за собственост, приключил с влязло в сила решение и за нищожност на решение № 168/30.12.2013 год. по гр. д. № 77/2011 год. на РС-Златоград.
Правят искане за отвод на съдиите от І г. о. на ВКС.
Ответникът по частната жалба Р. М. П. не е взел становище.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о. намира частната жалба за допустима, като подадена в срок от легитимирана страна, чиято предходна жалба е върната, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
За да върне подадените от настоящите жалбоподатели Г. и Р. Ч. т. н. „жалба спешен сигнал” и частна жалба против определението с № 224 от 23.11.2017 год., съставът на І г. о. на ВКС приел, че липсва правно уредена възможност за обжалване на съдебния акт, с който е потвърдено определение на друг съдебен състав, с което е била оставена без разглеждане жалбата им срещу окончателен съдебен акт. Постановеното от същия състав определение представлява окончателен съдебен акт, поради което и подадената срещу него жалба е върната.
Изводът в обжалваното в настоящето производство определение на състава на І г. о. на ВКС е правилен, поради което и същото следва да се потвърди. С постановяване на предходното му определение № 224 от 23.11.2017 год. по ч. гр. д. № 3646/2017 год. в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК е потвърдено определение на предходен състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу окончателен съдебен акт, с което е изчерпан инстанционния контрол за проверка правилността на преграждащото определение на предходния състав. Законът не предвижда последващ контрол по реда на обжалването му, поради което и подадената против този необжалваем съдебен акт частна жалба е процесуално недопустима и като такава правилно е върната с обжалваното определение от 26.01.2018 год.
Изложените допълнително от жалбоподателите съображения и искания са неотносими към предмета на настоящето производство, в което не може да се обсъжда по същество спора между страните, разрешен с влязло в сила решение, както и доводите за нищожност на друго съдебно решение. Извън настоящето производство е и искането на жалбоподателите за отвод на предходния състав.
Поради тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 11 от 26.01.2018 год. по ч. гр. д. № 3646/2017 год. на ВКС, І г. о., с което са върнати подадените от Р. и Г. Ч. „жалба спешен сигнал” и частна жалба на 15.12.2017 год. срещу определение № 224 от 23.11.2017 год. по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: