О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 113
ГР. София, 15.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.03.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д.
О. К.
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №447/16 г., намира следното:
Производството е по чл.248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. З. – Х. срещу въззивното определение на Варненски апелативен съд по гр.д. №470/13 г. за разноските, постановено по реда на чл.248, ал.1 и 2 ГПК. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на определението и се иска изменението му, като на касаторката – ищец се присъдят разноски за адв. възнаграждение от 980 лв., а на ответника ГД „Гранична полиция” – юрисконсултско възнаграждение от 3 933,12 лв., съобразно уважената и отхвърлената от въззивната инстанция част от исковете, предмет на въззивното производство, на осн. чл.78 ГПК.
Ответникът по жалба ГД „Гранична полиция” я оспорва като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по основателността й:
Пред въззивната инстанция е пренесен по жалби на двете страни спорът по претенции за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди в размер от общо 561 142, 76 лв. Въззивният съд е уважил исковете в размер на 124 340, 84 лв. – 22,15 %, а в останалата част ги е отхвърлил. Адвокатското възнаграждение по представеното пълномощно на адвоката на касаторката от 6.11.13 г. е 2260 лв., а юрисконсултското възнаграждение следва да се определи към датата на подаване на първата въззивна жалба, с която се образува въззивното производство – 5.09.13 г./арг. от чл.81 ГПК/. Затова основателен е доводът в частната жалба, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по Наредба №1/04 г. , в ред. от 2009 г. На осн. чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата минималното възнаграждение при интерес над 10 000 лв. е 650 лв. + 2 % за горницата над 10 000 лв.Това обаче – при размера на иска и съотв. на уважената и отхвърлената му част, не влияе върху крайния извод за неоснователност на искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
В решението си въззивният съд е определил на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 904 лв., а на ответника – юрисконсултско възнаграждение от 8022,76 лв. При резултата от спора пред въззивната инстанция искането на касаторката за изменение на въззивното решение с присъждане на посочените по-горе разноски е необосновано и правилно е отхвърлено от въззивния съд с обжалваното определение.
С касационното решение по делото искът е уважен за още 5 808, 83 лв. лв., но този резултат следва да се вземе предвид при произнасянето на ВКС по молбата на ищцата за допълване на касационното решение в частта за разноските.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Варненски апелативен съд от 24.11.15 г. по гр.д. №470/13 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: