О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 16.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 28.01.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 7409/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№5914/29.09.2014г.,подадена от Община [населено място],чрез пълномощника й адвокат Н. Х.,против решение №436/15.08.2014г. на Пернишки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№453/2014г. по описа на съда, с което е потвърдено решение №195/19.02.2014г. постановено по гр.д.№7694/2011г. по описа на Пернишки районен съд,в частта за отхвърляне на иска,предявен от [община] срещу [фирма],гр.София за признаване за установено,че [община] е собственик на основание параграф 7,ал.1,т.7 ПЗР на ЗМСМА на недвижим имот-трафопост „Р.”,находящ се в [населено място],кв.”Р.”,съставляващ съвкупност от сграда с идентификатор 55871.508.1046 ,със застроена площ от 51 кв.м и енергийно съоръжение с идентификатор 55871.508.1046,по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила,нарушения на материалния закон и необоснованост,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба [фирма],гр.София,чрез пълномощника си адвокат С. М. Л.-Н.,в депозирания писмен отговор счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал от представения за процесния трафопост паспорт на СК”Е.”,София,поделение”Електроснабдяване”,П.,р-н Градска,че последният е въведен в експлоатация на 25.01.1984г. и представлява площадков енергиен обект по смисъла на т.41 от ДР на ЗЕ,и като такъв е елемент от енергийната система,като обслужва 280 потребители,пребиваващи на територията на [община].
За да отхвърли иска на предявеното основание ,съдът е приел,че предпоставките на параграф 7,ал.1,т.7 ПЗР на ЗМСМА за трансформация на държавната собственост в общинска не са били налице,тъй като същият не е обект на общинската инфраструктура с местно значение,доколкото енергийната система е единна и непрекъсваема и трафопостът не може да се разглежда като отделен изцяло самостоятелен обект на собственост,а само като част от тази система,която е бил държавна-чл.4,ал.1 от ЗЕ/отм/ и чл.68 от ЗЕЕЕ/отм/.Наред с това е прието,че не е налице и втората предпоставка на параграф 7,ал.1,т.7 от ПЗР на ЗМСМА,доколкото по силата на член 12 от ЗЕ/отм/ дейностите по производството,преноса,разпределението и пласмента на електрическа енергия за общо ползване се извършват от електропроизводствените и електроснабдителни организации към Асоциация”Енергетика” и след като със закон на определени правни субекти е възложено осъществяването на дейностите по чл.12,то обектите за извършването им са изключителна държавна собственост по силата на закона и без наличие на изричен акт за това.Съдът е стигнал до извода,че в случая е без значение дали процесния трафопост е бил изрично заприходен,тъй като включването му във фондовете е следствие от факта,че е бил част от общодържавната енергийна система,поради което и доводите относно доказателствената сила на счетоводната документация,на воденето на счетоводството и на направените в същото записвания,не се отразяват върху правилното решаване на спора.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл при условията на член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК по следните правни въпроси/цитирам/:
„І.1.1.При наличието на положителни и съответно липса на отрицателните предпоставки,визирани в нормите на чл.7 ал.1,т.7 и ал.2 от ПЗР на ЗМСМА-обектът на спора-енергиен обект-сграда –трафопост,преминал ли е в собственост на Общината по силата на закона,към момента на влизане в сила на този закон-17.09.1991г.
1.2.Ако енергийният обект/трафопост/ обслужва само обекти/собственост на потребители-физически и ЮЛ/ на територията на една община,представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на параграф 7,ал.1 от ПЗР на ЗМСМА,дори да е част от националната електроразпределителна мрежа?
1.3.Приложима ли разпоредбата на параграф 7,ал.1,т.7 от ПЗР на ЗМСМА по отношение на енергиен обект-трафопост,който до приемане на цитираната законова разпоредба е част от енергийната система на страната,но обслужва единствено територията на една Община и няма доказателства да задоволява потребности на други потребители и потребности от национално значение?
1.3.Обоснован ли е извод на решаващия съд,че трафопостът като енергиен обект обслужва не само потребители на територията на Общината след като от доказателствата по делото е установен именно този факт,че ТП служи за снабдяване с ел.енергия на битови и стопански потребители,находящи се на територията на [община]? „
Които въпроси според касатора се решават противоречиво от съдилищата и са в противоречие със задължителната практика на ВКС.
По така формулирания като първи правен въпрос,такъв не е разрешаван от въззивния съд,тъй като искът е отхвърлен не защото е прието,че въпреки наличието,респ.липсата на предпоставки по горепосочената разпоредба на ЗМСМА, трафопостът не може да премине в собственост на общината,а е прието, че не са налице условията,предвидени и в двете предпоставки на тази законова разпоредба.
Вторият поставен въпрос е решен в съответствие със задължителната практика на ВКС/ Р №258 по гр.д.№1679/09г. на ВКС,Іго/,според която тези съоръжения по принцип са собственост на енергоразпределителните дружества,поради което и представеното решение № 1337 по гр.д.№4282/07г. на ВКС,ІVГО/незадължителна практика,с което е прието друго не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.С оглед на това и тъй като не се налага тази практика да бъде променяна,не е налице и релевираното основание по член 280,ал.1,т.3 ГПК,по отношение на което релеванти доводи не са изложени.
Посочените от касатора,в двете точки 1.3 от изложението му,като правни въпроси,по своята същност представляват аргументи по съществото на спора,които са относими към касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,поради което липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който е обусловил правните изводи на съда-съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В точка второ римско от изложението си,касаторът посочва/цитирам/:
„ По свързаните правни въпроси:
1.Допустимо ли е от решаващия въззивен съд нарушаване на проц.правила с направения от него извод при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса електроразпределителното дружество и категорични данни за невключването на процесния трафопост в актива на електроразпредителното предприятие към релевантия момент-17.09.1991г.,да приеме,че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция,че това става по силата на Закона за енергетика/отм/,след като самият закон не съдържа такава презумпция?
2.След преминаването на дейността по електроразпределение от държавното предприятие в търговско дружество- [фирма]-преминали ли са трафопостовете в патримониума на търговското дружество,след като не е бил записан в баланса на държавното предприятие до влизане в сила на ЗМСМА-17.09.1991г.”
Така посочените от касатора като „свързани” правни въпроси,те са неотносими към решаващите мотиви на съда.Доколкото въззивният съд в съответствие със задължителната практика на ВКС е приел,че първата предпоставка на параграф 7,ал.1,т.7 от ПЗР на ЗМСМА не е налице,тъй като трансформаторът не е обект на общинската инфрастуктура,то тези два посочени въпроса сами по себе си не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване,а освен това същите не са решени в противоречие с представената от касатора практика,отнасяща се до различни от настоящата хипотези.
В тази част от изложението си касаторът поставя и процесуалноправни въпроси:дали съдът може да изгради изводите си само на избрани от него доказателства по делото,от заключенията на съдебните експертизи и да не изложи никакви мотиви, защо не възприема и не се съобразява с дадени констатации от експертите,както и при това процедиране дали постановеното решение е при съвкупна на целия доказателствен материал по делото,като се сочи задължителна практика на ВКС.
Всъщност така изложеното представлява касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Следва да се отбележи,че с оглед решаващите си мотиви,въззивният съд е постановил решението в съответствие със задължителната практика на ВКС,като е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства,достигайки до крайните си изводи.
В точка трето римско касаторът визира следните „свързани правни въпроси”/цитирам/:
„1.Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната,която се позовава на тях при условията на пълно и главно доказване да установи,че са редовно водени?
2.Длъжен ли е съдът да укаже на страната,която се позовава на счетоводни записвания,че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези вписвания?”
С оглед възприетото по тези възражения от въззивния съд,тези въпроси не са относими,т.е. не са от решаващо значение за изхода на делото и не са обусловили правните изводи на съда по спора.
В точка четвърто римско касаторът твърди,че е налице основание за касационно обжалване по член 280,ал.1т.3 ГПК,тъй като съдът се е произнесъл /цитирам/:
„ІV.По правния въпрос:допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази на ал.2 на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА,създавайки задължителна практика по реда на член 290 ГПК,след като законодателя по силата на императивната правна норма на чл.14,ал.1 от ЗНА не й е предал обратно действие.”
Съществувалото противоречие в съдебната практика до влизане в сила на новия ГПК по отношение на така поставения въпрос,вече е преодоляно с постановени по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС/ Р №244 по гр.д.№99/09,Іго,Р №96 по гр.д.№3122/98г.,Іго и др./,още повече не е необходимо тази задължителна практика да се променя,поради което няма основание за допускане на касационно обжалване и по този въпрос,тъй като същото е съобразено с тази практика.
На ответника по касационната жалба [фирма] София,на основание член 78,ал.3 ГПК следва да се присъдят направените разноски,съгласно приложения списък по чл.80 ГПК,в размер на 240 лева,представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №436/15.08.2014г. на Пернишки окръжен съд,постановено по гр.д.№453/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 240 лева/двеста и четиридесет лева/разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: