О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София 18.02. 2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2980/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение №3935 от 15.06.2018 г. по гр. дело №11685/2017 г. на Софийския градски съд, с което след частична отмяна на решение №145293 от 03.06.2017 г. по гр. дело №60411/2016 г. на Софийския районен съд Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. К. Т. на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 4 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил привлечен като обвиняем, впоследствие и подсъдим за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, като наказателнтото производство е продължило две години и един месец и спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в рамките на 1 месец и 5 дни. С влязло в сила решение последният е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. От показанията на свидетелите по делото се установява, че вследствие на незаконно повдигнатото обвинение ищецът е имал емоционални проблеми и не се чувствал психически добре, което рефлектирало и в семейството му, тъй като се е стигнало до раздяла с жената, с която живеел на семейни начала и отглеждали малолетното си дете. Някои хора го наричали престъпник и измамник, в квартала, в който живеел хората го заобикаляли, а срещите с приятели намалели, тъй като изпитвал силно чувство на срам. Веднага след влизането в ареста е имал и здравословни проблеми вследствие нанесен побой, като тези показания на свидетелите се подкрепят и от представената по делото епикриза. За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ следва да се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на органите на Прокуратурата от незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, за което същият е оправдан с влязла в сила присъда. От събраните по делото доказателства безспорно е установено осъществяването на всички елементи от горепосочения правопораждащ фактически състав. Самото внасяне на неоснователен обвинителен акт от прокуратурата, предвид влязлата в сила оправдателна присъда, води до отговорност за вреди по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда, съобразно задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид, че престъплението, за което е повдигнато незаконното обвинение е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за него се предвижда лишаване от свобода от 1 до 6 години, както и обстоятелството, че ищецът е бил обвиняем, респ. подсъдим в един продължителен сравнително продължителен период от време. Предявеният иск за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди е доказан по своето основание, като при съобразяване на всички обстоятелства – тежест на престъплението, за което е повдигнато обвинение, срок на висящност на наказателното производство, преживян стрес и дискомфорт в социалното общуване, здравословни проблеми на ищеца вследствие на нанесен побой в затвора при изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, която е продължила 1 месец и 5 дни, както и настъпил срив в семейния живот и професионалната реализация, заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди следва да се определи в размер на сумата от 4500,00 лв. При определяне на заместващото обезщетение следва да се съобрази съобрази обстоятелството, че за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ ищецът със своето процесуално поведение е допринесъл за същата, като с оглед липсата на конкретно оплакване в насрещната въззивна жалба на ищеца и съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК следва да се приеме, че обезщетението за вредите от взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ следва да се намали с 1/3, както е приел СРС, като при определяне на глобалния размер на подлежащите на обезщетение вреди се съобрази това обстоятелство. Недоказано остава в производството по делото, че трудовото правоотношение с работодателя на ищеца е прекратено именно поради воденото срещу ищеца наказателно производство, доколкото не са ангажирани доказателства за основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Основателна е приета исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до размер на сумата от 4500,00 лв.
Ответникът по касационната жалба А. К. Т., със съдебен адрес – [населено място], оспорва жалбата.
Прокуратурата на Република България е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно справедливостта като критерий по чл.52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №3935 от 15.06.2018 г. по гр. дело №11685/2017 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. От посечените ППВС и решения на ВКС не може да се направи обоснован извод, че въпросите за критерия по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди са решени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика. Според нея разпоредбата на чл.52 ЗЗД задължава съда да определя размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни значително по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 600 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3935 от 15.06.2018 г. по гр. дело №11685/2017 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А. К. Т., със съдебен адрес – [населено място], 600 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.