Определение №113 от 20.5.2019 по гр. дело №1461/1461 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 113

София, 20.05.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Розинела Янчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1461/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 24966/07.11.2018 г., уточнена с молба вх. № 27942/14.12.2018 г., подадена от В. А. К., за отмяна на влязло в сила решение от 10.06.2005 г. по гр. д. № 2009/1996 г. на Пазарджишкия районен съд, постановено в производство по чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./. Молителката се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т.т. 1, 2, 4, 5 и 6 ГПК.
От ответниците по молбата за отмяна не са постъпили писмени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като съобрази данните по делото, намира, че молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като недопустима, съображенията за което са следните:
Отмяната е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила, ползващи се със сила на пресъдено нещо, неправилни съдебни актове, чиято неправилностт се дължи на изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания, за което страната не разполага с друг способ за защита.
Проверката по допустимостта на молбата за отмяна в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай молителката иска отмяна на решение, постановено в производство по чл. 288, ал. 7 ГПК от 1952 г. /отм./, съответно влязло в сила също при действието на ГПК от 1952 г. /отм./.
С ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т. 8, се прие, че е недопустима молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК /ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./.
От данните в мотивите към определение № 564/19.12.2005 г. по в. ч. гр. д. № 989/2005 г. на Пазарджишкия окръжен съд /частната жалба срещу което е оставена без разглеждане с определение № 79/20.03.2006 г. по ч. гр. д. № 43/2006 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., и определение № 257/08.11.2006 г. по ч. гр. д. № 539/2006 г. на ВКС на РБ, 5-членен състав/ става ясно, че решението от 10.06.2005 г. по гр. д. № 2009/1996 г. на Пазарджишкия районен съд – предмет на молбата за отмяна, е било обжалвано с въззивна жалба вх. № 717/30.06.2005 г., която е била оставена без движение за отстраняване на нередовности. В 7-дневния срок от получаване на съобщенията, който е изтекъл в началото на м. август, нередовностите не са били отстранени. Те не са били отстранени и до 20.09.2005 г., когато е постановено разпореждане за връщането й от районния съд. В законния срок, който е започнал да тече от 30.09.2005 г., това разпореждане не е обжалвано и следва да се счита за влязло в сила.
Съобразно изложеното, за влязло в сила следва да се счита и постановеното на 10.06.2005 г. решение по гр. д. № 2009/1996 г. на Пазарджишкия районен съд. То е влязло в сила в деня, в който в сила е влязло разпореждането за връщане на въззивната жалба поради неотстраняване на нередовностите й – 08.10.2005 г. От този ден е възникнало и правото на заинтересуваната страна да иска отмяна на влязлото в сила решение. При действието на ГПК от 1952 г. /отм./, който според разрешението, дадено в т. 8 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е приложимият процесуален закон, това право е било ограничено с пределен едногодишен преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./, който започва да тече от влизане в сила решението и изтича на 08.10.2006 г., т. е. преди влизане в сила на ГПК в сила от 2008 г. /поради което същият е неприложим/. Молбата за отмяна е подадена след това – на 07.11.2018 г. /уточнена с молба от 14.12.2018 г./, когато вече е било погасено самото право да се иска отмяна на влязлото в сила решение. Ето защо същата е недопустима поради просрочие и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 24966/07.11.2018 г., уточнена с молба вх. № 27942/14.12.2018 г., подадена от В. А. К., за отмяна на влязло в сила решение от 10.06.2005 г. по гр. д. № 2009/1996 г. на Пазарджишкия районен съд на основание чл. 303, ал. 1, т.т. 1, 2, 4, 5 и 6 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1461/2019 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top